№

641

София, 17.09.2009г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Върховният

касационен съд на Р. Б, трето гражданско отделение, в открито

заседание на петнадесети септември през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. Г. Ч:

М. И.

И. П.

при участието на секретаря

А. Б

в присъствието на прокурора,

като изслуша докладваното от

съдия Папазова гр. д.№ 1738 по описа за 2008г. на бившето І г. о. и за да се

произнесе взе пред вид следното:

Производството е с

правно основание§2 ал. 3 от ГПК отм., във вр. с чл. 218а и сл. от ГПК отм.,

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. А. М. от гр. Х., чрез процесуалния му представител-адвокат К. против въззивно решение № 472 от 16.01.2008г. по в. гр. д. № 185 по описа за 2007г. на Хасковски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 898 от 13.12.2006г. по гр. д. № 1241/2006г. на Районен съд Х.

Посоченото касационно основание е чл. 218б б.”в”от ГПК отм. - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска от съда да отмени обжалвания акт и да реши въпроса по същество като уважи предявения иск. Претендира направените по делото разноски.

Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 218г от ГПК отм.,

В съдебно заседание страните не се явяват.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното:

С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение на ХРС,с което е отхвърлен като неоснователен предявения от А. А. М. против община Х. иск с правно основание чл. 97 от ГПК за приемане за установено, че ищецът е собственик по давностно владение на имот с пл. № 6* от 826кв. м. в кв. 617 по регулационния план на гр. Х.,одобрен със Заповед № 1401/95г. За да постанови решението си въззивният съд изцяло е възприел доводите на районния съд, че към 1979г.,от когато ищецът претендира давност-процесният имот е бил със статут на нива. Пред вид липсата на доказателства относно собствеността върху имота – този момент, съдът е приел, че той е бил държавна собственост. Същият е определен като имот-частна държавна собственост, пред вид на факта, че не попада в обхвата на нормата на чл. 2 ал. 2 от ЗДС. Пред вид на обстоятелството, че съгласно скица № 1094/2006г. е посочен като отреден за училище-на основание § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС –съдът е преценил, че към 1999г.,този имот е станал частна общинска собственост /на основание чл. 3 ал. 1 т. 2 от ЗОС и пред вид липсата на решение на общинския съвет за признаването му за публична общинска собственост/. Съдът се е позовал на нормата на чл. 86 от ЗЗД/ДВ бр. 33/96г.,в сила от 1.06.96г./,съгласно която не могат да се придобиват по давност вещите публична държавна или общинска собственост и е счел, че вещите частна общинска собственост могат от 1.06.96г. да се придобиват по давност. За да стане това е необходимо те да се владеят необезпокявано до 1.06.2006г. В случая това не е било възможно, тъй като с §1 от ЗИД на ЗС ДВ бр. 46/2006г. е спряна давността първо за срок от 7 месеца, считано от 31.05.2006г.,а после до 31.12.2011г.

Съгласно чл. 218ж ал. 1 от ГПК отм. -касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания.

В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон/§ 42 от ПЗР на ЗИДЗОС/ и необоснованост. Касаторът оспорва изводите на въззивния съд относно статута на имота. Твърди, че имотът винаги е бил частна собственост-първо на родителите му до 1979г.,а след това-негова, след което те са му го подарили. Заявява, че лично е живял в него до 1989г.,а след това го е предоставял за ползване на други лица/свидетелите по делото/,които са го ползвали и работили за него. Имотът винаги /и преди 1979г./се е ползвал за жилищни нужди, независимо, че е включен в регулацията на града едва през 1995г. В този смисъл се позовава и на приетото като доказателство пред въззивната инстанция удостоверение № 255 от 6.11.2007г.,издадено от областния управител на област Х., съгласно което процесният имот № 6* в кв. 617 по РП на гр. Х. не е бил актуван с акт за държавна собственост и не са налице данни същият да е бил отчуждаван. В този смисъл счита, че е и отразеното в скица № 1094/2006г.,че по разписния лист няма данни за собственик на имота.

Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касатора.

Същественият въпрос по делото е относно статута на процесния имот към периода, за който касаторът претендира, че е започнала да тече в негова полза придобивна давност, а именно към 1979г. Пред нито една от инстанциите не беше представен писмен документ, удостоверяващ права в полза на ищеца или на неговите наследодатели, поради което съдът приема, че такъв не съществува. Безспорен факт е, че имотът към 1979г. е бил извън регулация, като от издадената скица № 1094/2006г. се установява, че за него в разписния лист не са отразени данни за собственик. При тези данни е правилен извода на въззвиния съд за това, че имотът е бил държавна собственост. Съгласно чл. 6 от ЗС/в действащата редакция на закона до ДВ бр. 77/91г./-вещите, които нямат друг собственик са държавна собственост. Правилно е определен и видът собственост – частна държавна, пред вид на обстоятелството, че процесният имот не попада в нито една от изчерпателно изброените хипотези на чл. 2 ал. 2 и чл. 3 от ЗДС. Съгласно §7 ал. 1 т. 6 от ЗМСМА -с влизането в сила на този закон/считано от 17.09.1991г./ преминават в собственост на общините държавните имоти, които са предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване. В случая процесният имот/видно от горепосочената скица/ е бил отреден за училище. В този смисъл са неоснователни възраженията на касатора относно статута на имота /че той е бил частна собственост/ и относно допуснато нарушение на материалния закон-§ 42 от ПЗР на ЗИДЗОС. Съгласно този текст - незастроените имоти-частна държавна собственост, отредени за обществени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на този закон /на 9.11.1999./подробни градоустройствени планове / в случая предвиждането е от плана от 1995г./,преминават в собственост на общините. Следователно-към 1999г. имотът е бил частна общинска собственост. Такава вещ до 1.06.96г. не е било възможно да бъде придобита по давност. /С изменението на ЗС - ДВ, бр. 31 от 1990 г., доп., бр. 33 от 1996 г.-остана забраната за придобиване по давност на вещи, които са публична държавна или общинска собственост, но не и за тези, които са частна/. Изискуемата се десет годишна давност за придобиване на собствеността в полза на касатора не е могла да изтече, с оглед разпоредбата на §1 от ЗИД на ЗС ДВ бр. 46/2006г.,въз основа на която беше спряна давността първо за срок от 7 месеца, считано от 31.05.2006г.,а впоследствие до 31.12.2011г.

С оглед на горното е неоснователно и възражението, свързано с издаденото удостоверение № 255 от 6.11.2007г., от областния управител на област Х., съгласно което процесният имот № 6* в кв. 617 по РП на гр. Х. не е бил актуван с акт за държавна собственост и не са налице данни същият да е бил отчуждаван. Актовете за държавна собственост нямат правопораждащо действие. Характерът на собствеността се определя по силата на закона, поради което е без значение дали е налице акт или не, с който тя да бъде удостоверена.

Подадената касационна жалба е неоснователна. Пред вид изложеното и при служебната си проверка като не констатира основания за нищожност или недопустимост на обжалвания акт, настоящият съдебен състав намира, че същият следва да бъде оставен в сила, поради което,Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 472 от 16.01.2008г. по в. гр. д. № 185 по описа за 2007г. на Хасковски окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.