О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3091

София, 25.11.2024 година

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на четвърти ноември, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 1156 по описа на ВКС за 2024г. и, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадената чрез постоянния синдик М. В. касационна жалба на „П. Х. АД/н/, срещу решение № 798/22.12.2023г. по възз. т.д.№ 619/2023г. на САС. С него е потвърдено решение № 577/02.05.2023г. по т. д.№ 2321/2022г. на СГС, с което е отхвърлено възражението по чл.66, ал.6 ЗБН на постоянния синдик на „П. Х. АД/н/ против отказа на синдиците на „КТБ“ АД/н/, [населено място], да включат в списъка на приетите вземания предявените с молба, вх.№ 1538/18.11.2022г., на постоянния синдик на „П. Х. АД/, неоспорими, на осн. чл.70 ЗБН, вземания, установени с влязло в сила решение № 418/26.08.2019г. по т. д.№ 327/2017г. на ОС - Ст.Загора, постановено след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на„КТБ“ АД с участие на синдиците.

В касационната жалба са релевирани доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на процесуалния и материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3, предл.1 и 2 ГПК. Касаторът оспорва извода, че обявяването на договора за особен залог за относително недействителен, на осн. чл.647 ТЗ, с влязлото в сила решение не е достатъчно за възникване на вземането му и не води до задължение за връщане обратно в неговия патримониум на паричната еквивалентност на заложените акции, а води само до възможност за предявяване на осъдителен иск против „КТБ“ АД/н/ за връщане в масата на несъстоятелността на сумата от продажбата на заложените акции, като получена без основание или на отпаднало основание. В тази връзка касаторът поддържа, че не са разгледани аргументите му, че към момента на предявяване на исковата молба, по която е образувано т. д.№ 327/2017г. на ОС - Ст.Загора, „КТБ“ АД е в открито производство по несъстоятелност, поради което липсва правна възможност за провеждане на осъдителен иск. Необсъдено според касатора е и поддържаното от процесуалния му представител в ОСЗ на 30.03.2023г. пред първоинстанционния съд, че производството по иска за относителна недействителност следва да бъде приравнено на установително производство по чл.60 ЗБН, което би довело до последиците на чл.61 ЗБН – връщане на полученото от „КТБ“ АД /н/по силата на обявения за относително недействителен договор за особен залог, съответно - приемането на вземанията и включването им в списъците на кредиторите с безспорно установени вземания. Искането е за отмяна на решението.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следния въпрос:

1. Следва ли въззивният съд, като съд по съществото на спора, да направи своите фактически и правни изводи, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, като съобрази твърденията в исковата молба, направените възражения в отговора и оплакванията, инвокирани във въззивната жалба?

Релевирано е и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. То е обосновано с непълнота на нормативната уредба в ЗБН и необходимостта от създаване съдебна практика по следните въпроси:

2. Когато в производство по чл.647, ал.1, т.4 от ТЗ се установи с влязло в сила съдебно решение недействителност на сделка, сключена между длъжника и лице-банка в несъстоятелност, какъв е редът, по който следва да се проведе осъдителен иск за връщане на даденото по недействителната сделка, с оглед на факта, че двете страни са в несъстоятелност?

В случай, че такъв ред няма, следва ли вземането на дружеството в несъстоятелност, породено от установяване на недействителност на сделката по реда на чл.647, ал.1, т.4 ТЗ, да бъде включено в списъците на приети вземания в производството по несъстоятелност на банката като безспорно по см. на чл.70 ЗБН?

В правоотношенията между дружество и банка, и двете в несъстоятелност, следва ли да се счита, че производството по чл.647, ал.1, т.4 ТЗ, проведено в производството по несъстоятелност на дружеството с участие на синдиците на банката, е приравнено на производство по чл.60 от ЗБН, проведено в производството по несъстоятелност на банката?

С подадения чрез адв.Д. К. писмен отговор синдиците на „КТБ“ АД/н/ оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.

Съставът на I т. о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд, т. д.№ 2321/2022г. на СГС, е образувано по възражение на постоянния синдик на „Петрол холдинг“ АД/н/ против отказа на синдиците на „КТБ“ АД/н/ да включат в списъка на приетите вземания предявените с молба, вх.№ 1538/18.11.2022г., вземания в общ размер 61 571 375.50лв. - комисионни по издадени банкови гаранции, лихва за просрочена главница, лихва за редовна главница, просрочена главница, юрисконсултско възнаграждение и разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по т. д. № 6679/2016г. СГС. В молбата на постоянния синдик на „Петрол холдинг“ АД/н/ е поддържано, че вземанията са неоспорими, на осн. чл.70 ЗБН, доколкото са установени с влязло в сила решение № 418/26.08.2019г. по т. д.№ 327/2017г. на ОС - Ст.Загора, постановено след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност с участие на синдиците.

По делото е установено от фактическа страна и не е спорно, че с договор за особен залог от 30.10.2013г. „П. Х. АД е учредило в полза на „КТБ“ АД особен залог върху притежаваните от него 51 680 352 броя обикновени поименни безналични акции с право на глас, представляващи 47.3% от капитала на „Петрол“ АД за обезпечаване на задълженията на „Н. П. ЕООД към „КТБ“ АД, произтичащи от рамков договор за издаване на банкови гаранции и акредитиви.

С решение № 664/22.04.2015г. по т. д.№ 7549/2014г. на СГС е открито производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД и дружеството е обявено в несъстоятелност, с решение № 314/25.10.2016г. по т. д.№ 83/2014г. на ОС - Ст.Загора е открито производство по несъстоятелност на „П. Х. АД/н/, с начална дата на неплатежоспособността 31.12.2011г., а с решение № 50/06.07.2016г. по т. д.№ 17/2015г. на ОС - Ловеч, влязло в сила на 01.12.2017г., е открито производство по несъстоятелност и на „Н. П. ЕООД.

На 27.10.2017г. синдикът на „П. Х. АД/н/ е подал искова молба против „П. Х. АД /н/, „КТБ“ АД/н/ и „Н. П. ЕООД/н/, с която е предявил иск по чл.647, ал.1, т.4 ТЗ за обявяване за относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността учредяването от „П. Х. АД на особен залог в полза на „КТБ“ АД /н/ с договора за особен залог от 30.10.2013г. По образуваното т. д.№ 327/2017г. на ОС - Ст.Загора е постановено решение № 418 от 26.08.2019г. по т. д.№ 327/2017г. на ОС - С. З. влязло в сила на 13.12.2021г., с което искът на синдика на „П. Х. АД/н/ е уважен.

Междувременно, върху акциите, предмет на учредения от „П. Х. АД особен залог, е било насочено принудително изпълнение по изп. д.№ 3045/2013г. на ЧСИ М.П., № 851 на КЧСИ и част от получената сума от продажба на акциите на борсовия пазар, сума в размер на 61 571 375.50лв., е преведена с платежно нареждане от 10.12.2013г. за погасяване на задълженията към заложния кредитор „КТБ“ АД /н/.

Въззивният съд е възприел тези неоспорени фактически констатации и е препратил към тях, на осн. чл.272 ГПК.

От правна страна във въззивното решение е прието, че възражението на постоянния синдик на „П. Х. АД/н/ е допустимо и следва да се разгледа по реда на чл. 68 ЗБН, тъй като отказът да бъде допълнен списъкът се приравнява на отказ за включване на вземането в списъка на приетите вземания. Съставът на апелативния съд е съобразил, че се претендира включването в списъка на приетите вземания вземане за паричната равностойност на заложени акции, предвид придобиването им от трето лице и невъзможност за връщането им в масата на несъстоятелността. Намерил е, че влязлото в сила решение, с което е прогласена относителната недействителност на договора за особен залог на екциите от 30.10.2013г. не е достатъчно за възникване на вземане в полза на „Петрол холдинг“ АД /н/ и не води до задължение за връщане обратно в патримониума на това дружество на паричната еквивалентност на заложените акции. Счел е, че това решение води само до възникването на правна възможност за „Петрол холдинг“ АД /н/ да предяви против „КТБ“ АД /н/ осъдителен иск за връщане в масата на несъстоятелността на сумата от продажбата на заложеното имущество, като получена без основание или на отпаднало основание, при уважаване на който иск би възникнало вземане, което при предявяването му ще бъде преценявано по реда на чл.70 ЗБН. Направен е извод, че липсата на осъдително решение води до неустановяване дължимостта на сумата в полза на „П. Х. АД /н/, съответно до неоснователност на искането и възражението срещу отказа на синдиците. Отделно е посочено, че претендираните вземания за разноски, банкови гаранции и лихви също следва да бъдат установени с осъдително решение в отделно производство. По тези съображения и при съвпадане с изводите на първоинстанционния съд, решението е потвърдено.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2, предл.1 и 2 ГПК (вероятна нищожност и/ или недопустимост), допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от въведените допълнителни предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е изяснено в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Поставените от касатора въпроси, за които е поддържано основанието за допускане на обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, са релевантни, доколкото са свързани пряко с мотивите на въззивния съд да приеме, че успешното провеждане на иска по чл.647 ТЗ поражда само възможност за предявяване на осъдителен иск против „КТБ“ АД/н/, но въз основа на него не възниква вземане. Тези въпроси следва да бъдат конкретизирани и обобщени в изпълнение на правомощията на касационния съд, изяснени в мотивите по т.1 на ТР № 1/2009г. по тълк. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, така: Какъв е редът за удовлетворяване в производството по банкова несъстоятелност на кредитор на банката, който е предявил вземанията си въз основа на влязло в сила решение, постановено след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на банката, в производство с участие на синдика на банката в несъстоятелност, с което е уважен искът на този кредитор за признаване за недействителна, на осн. чл.647 ТЗ, на сделка, сключена с банката в несъстоятелност?

По този въпрос касаторът е обосновал въведената допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК в смисъла, изяснен с т.4 на ТР № 1/2009 по тълк. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът не намира своя изричен регламент в закона. В разпоредбата на чл.70 ЗБН е предвидено, че не могат да се оспорват вземания, които са установени с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, когато в производството по делото е взел участие синдикът. Не е уреден изрично редът за удовлетворяване в производството по банкова несъстоятелност на кредитор на банката, който е предявил вземанията си въз основа на влязло в сила решение, постановено след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на банката, в производство с участие на синдика на банката в несъстоятелност, с което е уважен искът на този кредитор за признаване за недействителна, на осн. чл.647 ТЗ, на сделка, сключена с банката в несъстоятелност. Отговорът на този въпрос следва да се изведе по тълкувателен път и ще допринесе за изясняване на приложимите правила на ЗБН.

Поради изложеното, въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване.

На осн. чл.694, ал.7 ТЗ не се дължи предварително внасяне на ДТ.

Мотивиран от това, съставът на I т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска касационно обжалване на решение № 798/22.12.2023г. по възз. т.д.№ 619/2023г. на САС.

Делото да се докладва за насрочване на Председателя на I т. о.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: