Р Е Ш Е Н И Е
№ 485
гр.София , 09 октомври 2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесета и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Б. Я.
КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ
при участието на секретаря Невена Пелова
и прокурора от ВКП Калин Софиянски
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 497/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от подсъдимия Д. К., чрез защитника му адв.П., срещу решение №68 от 25.04.2024 г., постановено по внохд №92/2024 г. по описа на Пловдивски апелативен съд.
В жалбата се релевира касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК - явна несправедливост на наложеното наказание, като се твърди, че изводите на апелативния съд за обществената опасност на дееца не кореспондират със събраните по делото доказателства. Посочва се и, че тежестта на деянието не е съобразена с конкретно стореното. Оспорва се приетото отегчаващо отговорността обстоятелство - преминаването през няколко граници на ЕС на превозното средство, управлявано от подсъдимия, в което е намерено наркотичното вещество. Акцентира се на това, че се касае за инцидентна проява, осъществена без предварителна подготовка - все обстоятелства, които не очертават подсъдимия К. като личност с изградени престъпни нагласи. В жалбата са посочени и няколко съдебни решения, чрез които се илюстрира, че при сходни казуси, но с много по-висока стойност на предмета на престъплението, на дейците са били наложени по - ниски по размер наказания лишаване от свобода. В заключение се моли да бъде изменено въззивното решение, като се намали наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода от пет години на две години и шест месеца.
В съдебното заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия - адв.П. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и с направените искания.
Представителят на Върховната касационна прокуратура взема становище за неоснователност на касационната жалба. Заявява, че в нея не са посочени обстоятелства, които да са от значение за индивидуализацията на наказанието и които да са били пропуснати или неправилно оценени от съда. Счита, че налагането на по-ниско наказание би компрометирало целите по чл.36 от НК. Предлага атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила.
В последната си дума подсъдимият Д. К. заявява, че никога не е извършвал престъпления, че е изразил своето най-искрено съжаление за извършеното още в момента на задържането му, като е бил напълно честен пред разследващите и съдебните органи. Счита, че наложеното му наказание е много тежко, предвид семейното му положение - две непълнолетни деца, като едното от тях не може да посещава училище. Моли за снизходителност и намаляване на наказанието.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираните в касационната жалба оплаквания, доводите на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното :
С присъда №3 от 25.01.2024 г., постановена по нохд №732/2023 г., ОС-Хасково е признал подсъдимия Д. К.- турски гражданин, за виновен в това, че в периода от 01.04.2023 г. до 02.04.2023 г., при условията на продължавано престъпление, на 01.04.2023 г. през ГКПП /граничен пункт/, обл./област/, пренесъл през границата на страната от /държава/ в Р. Б. и на 02.04.2023 г. през ГКПП /граничен пункт/, обл. /област/, направил опит да пренесе през границата на страната от Р. Б. в /държава/, с товарен автомобил марка/марка/ с рег.№/рег. номер/и прикачено към него полуремарке, марка /марка/, с рег.№ /рег. номер/, без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество - екстази /M./, със съдържание на активно действащ компонент „3,4- метилендиоксиметамфетамин“ 17,7% и с общо нетно тегло 7480 гр. на обща стойност 89 760 лв., поради което и на основание чл.242 ал.2 пр.1 във вр. с чл.26 ал.1 във вр. с чл.55 ал.1 и ал.2 от НК го е осъдил на пет години лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим и глоба в размер на 50 000 лв.
С присъдата е било зачетено времето, през което подсъдимият К. е бил задържан под стража, а предметът на престъплението - високорисково наркотично вещество - екстази, на основание чл.247 ал.7 от НК, е бил отнет в полза на държавата.
Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.
По въззивна жалба, подадена от подсъдимия чрез неговия защитник, пред Апелативен съд - гр.Пловдив е било образувано внохд №92/2024 г., приключило с решение №68 от 25.04.2024 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло.
Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура по глава X. от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. За извършеното от подсъдимия К. престъпление по чл.242 ал.2 пр.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, съдът е определил наказанието на основание чл.58а ал.4 във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК и му е наложил пет години лишаване от свобода.
ВКС констатира, че така определения размер на наказанието лишаване от свобода е завишен и несъответен на степента на личната обществена опасност на дееца и на смекчаващите отговорността обстоятелства, налични по делото, част от които са били пропуснати от предходната съдебна инстанция. Принципно преценката на апелативния съд за наличие на многобройни смекчаващи отговорността фактори е вярна, но съдът не е бил изчерпателен при тяхното идентифициране.
Към този кръг обстоятелства следва в допълнение да бъдат включени признаването на вина от страна на подсъдимия, което е различно от признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и многократно изказаното съжаление за стореното. Тези две обстоятелства насочват към стартирал процес на осъзнаване от страна на подсъдимия и преосмисляне на извършеното, а това от своя страна мотивира извод и за начало на поправянето и превъзпитанието на дееца - една от целите по чл.36 от НК. Освен това, едно от двете деяния, включени в рамките на продължаваното престъпление е приключило във фазата на опита, което също следва да бъде взето предвид, но не като смекчаващо обстоятелство, а при преценката за степента на обществена опасност на конкретното престъпление. Изложените дотук обстоятелства, наред с посочените от решаващите съдебни инстанции - чистото съдебно минало на подсъдимия, инцидентността на проявата, съдействието, което е оказал в хода на досъдебното производство за разкриване на обективната истина, направеното признание още пред митническите служители, тежкото семейно положение - три деца, две от които непълнолетни, за които подсъдимият полага грижи, мотивират настоящия касационен състав да приеме, че наказанието лишаване от свобода, което той следва да понесе е в размер на четири години.
Намаляване на наказанието лишаване от свобода до размера, поискан от защитата - две години и половина, не би било адекватно както на конкретната тежест на установените смекчаващи отговорността обстоятелства, така и на целите, визирани в чл.36 от НК. Това би било проява на неоправдана снизходителност. Цитираната от адв.П. съдебна практика няма обвързващо значение. В тази връзка е необходимо да се посочи, че отмерването на наказанието е строго специфична дейност, индивидуална за всеки отделен казус. А от това следва извод, че то не се определя шаблонно и унифицирано, а след като бъдат внимателно изследвани и съобразени всички особености на случая, индивидуалността на дееца и конкретното въздействие, което престъплението и наложеното за него наказание оказват върху обществото.
Доколкото защитника не оспорва наложеното на подсъдимия наказание глоба, съдът няма задължение да вземе отношение по него.
По изложените съображения ВКС намери, че е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, поради което счете, че касационната жалба следва да бъде уважена.
Водим от горното и на основание чл.354 ал.2 т.1 във вр. с ал.1 т.4 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА въззивно решение №68 от 25.04.2024 г., постановено по внохд №92/2024 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Д. К. наказание лишаване от свобода от пет години на ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.
Да се изготви превод на решението на турски език, който да се изпрати на подсъдимия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/