Касационното производство е образувано по жалби от подсъдимите Д. Я. П. и В. Г. Т. срещу решение № 41 от 3.ІV.2009 год. по внохд № 31/2009 год. на Бургаския апелативен съд.

Оплакванията в двете жалби са на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК: П. иска намаляване срока на лишаване от свобода, а Т. на условното осъждане.

В съдебно заседание служебният з. на П. и упълномощеният на Т. поддържат жалбите, счетени за основателни и от представителя на Върховната касационна прокуратура.

Върховният касационен съд установи:

С присъда № 12 от 29.І.2009 год. по нохд № 292/2008 год. на Бургаския окръжен съд, Д. Я. П. е признат за виновен в това, че при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б.”а” НК и продължавана престъпна дейност, на 13.ІІІ.2008 год. и на 29.V.с. г. в Бургас е държал с цел разпространяване хероин – 0.878 гр. на стойност 60, 52 лева – разпределен в общо 12 пакетчета, едно от които продал на А. П. В., за което и на основание чл. 354а, ал. 2, т. 4 НК е осъден при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на 4 години и 11 месеца лишаване от свобода, които да изтърпи при строг първоначален режим. Със същата присъда В. Г. Т. е признат за виновен в това, че до 13.ІІІ.2008 год. в Бургас е придобил и държал с цел разпространяване хероин – 2.803 гр. на стойност 179, 40 лева – разпределен в общо 45 пакетчета, едно от които продал на К. Г. П., за което и на основание чл. 354а, ал. 1 НК е осъден при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на 1 година лишаване от свобода, която да изтърпи при общ първоначален режим.

С обжалваното въззивно решение е потвърдена първоинстанционната присъда.

Жалбите са неоснователни. И на двамата подсъдими са наложени наказания при условията на чл. 55 НК, обусловено от осъждането им след провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 НК. Налице са достатъчно данни, че и за П., и за Т. разпространяването на наркотици сред зависимите в Бургас е единствено занятие и източник на доходите им. Двамата са свързани помежду си от неустановен по продължителност период от време и са известни сред наркоманите като „дилъри”. Намерените при обиска в квартирата на Т. везна, грамове и метални пластини с милиграми са достатъчно показателни, че инкриминираната дейност съвсем не е инцидентна за него и се отличава с активност и трайност. Извършеното от подсъдимите престъпление е не само тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, но и особено укоримо поради факта, че застрашавайки живота и здравето преимуществено на млади хора, негативно се отразява на техните близки, а и лишава обществото ни от целия възможен творчески потенциал на пряко или косвено засегнатите от употребата на наркотични вещества. Що се отнася до Т., специално, ако той действително е осмислил поведението и преоценил бъдещето си, както в жалбата се претендира, очаква се същият да прецени като справедливо наложеното му наказание и след неговото изтърпяване да обективира заявените намерения.

С оглед на дотук изложеното и чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 41 от 3.ІV.2009 год. по внохд № 31/2009 год. на Бургаския апелативен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/СЛ

Вярно с оригинала!

СЕКРЕТАР: