Р Е Ш Е

Н И Е

№ 295

София, 20 юли 2009

година

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република

България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на единадесети юни

две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. И

ЧЛЕНОВЕ:

Б. А

Ф. П

при секретар - Кр. Павлова

и с участието на прокурор от ВКП – И. Ч

изслуша докладваното от съдията Ф.П

наказателно

дело № 230/09 година

Касационното производство е образувано по две жалби на подсъдимия С: 1. чрез защитниците му М. Р. и Ю. Г. от Варненския АК, която не е мотивирана и 2. от адвокатите И. С. и К. М. от САК, срещу въззивно решение № 23/18.02.2009 г. на Варненския апелативен съд по в н о х д № 439/2008 година, с което е потвърдена присъда 100/30.09.2008 г. на Варненския окръжен съд по н о х д № 1787/2007 година.

Във втората жалбата са въведени всички касационни основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 – 3 НПК. По това за допуснато нарушение на закона, твърденията са, че деянието не осъществява престъпен състав и се иска подсъдимият да бъде оправдан, съобразно правомощието на ВКС по чл. 354 ал. 1, т. 2 вр. с чл. 24 ал. 1, т. 1 НПК.

По второто основание, за допуснати съществени процесуални нарушения, твърденията са за ограничено право на защита, поради неясно формулирано обвинение в обвинителния акт. Възразява и срещу това, че подсъдимият е признат за виновен по обвинение, което...