Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано по касационна жалба на кмета на О. Ц, чрез адв.. Н като процесуален представител, срещу решение № 847/25.04.2019 г., постановено по адм. дело № 658/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас в частта, в която е отменена негова заповед № РД-01-78/01.03.2018 г. Излагат се доводи за неправилност на решението в тази част. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването срещу административния акт, както и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - Х.Х, чрез пълномощника си адв.. М, в писмен отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски за касационната инстанция.
Ответникът - "Оренда 777" ЕООД, чрез пълномощника си адв.. Т, в писмен отговор поддържа становище за основателност на касационната жалба.
По делото е постъпила и частна жалба, подадена от "Синева 2001" ЕООД, в ликвидация, представлявано от Х.Х - управител чрез адв.. М като процесуален представител, срещу същото решение с характер на определение в частта, в която е оставено без разглеждане оспорването му против заповед № РД-01-78/01.03.2018 г. на кмета на О. Ц и производството по делото е прекратено в тази част. С доводи за неговата неправилност се иска отмяната му и присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 232 АПК от кмета на община Ц. и "Оренда 777" ЕООД, чрез пълномощниците им са постъпили възражения, в които поддържат становище за неоснователност на частната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, второ отделение, след извършевана проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, обсъждане на доводите на страните и данните по делото, приема следното:
1. Касационната жалба на кмета на община Ц. е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен съдебен акт в обжалваната част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна.
С решението в обжалваната част по жалба на Х.Х е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-01-78/01.03.2018 г. на кмета на община Ц., с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено на „Оренда 777“ ООД да премахне незаконен строеж: "бунгала", находящ се в поземлен имот с идентификатор 48619.64.37 по КК на гр. Ц., изпълнен без строителни книжа.
За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена при наличие на съществено нарушение на процесулните правила. Излага съображения, че същата формално съдържа описание на факти, правни изводи и приложими норми от материалния закон, но обектът, разпореден за премахване е неясен, защото административният орган не го индивидуализира по начин, който да позволява да се установи колко и кои от всички бунгала в схемата -геодезическо заснемане са предмет на акта. В мотивите на заповедта са описани четири бунгала, попадащи в два имота с различни собственици, а задължението за премахване е възложено в тежест само на единия от тях, с което е нарушен принципът на равнопоставеност на страните. Според съда в разпоредителната част на заповедта не се съдържа никакъв индивидуализиращ белег, който да сочи броят на бунгалата, както и идентифицирането им по размер, като единствено е посочено тяхното местоположение - поземлен имот с идентификатор 48619.64.37, а е установено, че две от тях преимуществено попадат в съседния имот, собственост на оспорващата Х.Х.О извод, че при неясна разпоредителна част не може да се определи волята на административния орган кой строеж счита, че е незаконен и следва да се премахне, което води до невъзможност за преценка на останалите основания по чл. 146 АПК. По тези съображения отменя оспорената заповед като незаконосъобразна.
Решението в отменителната му част е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при допуснато нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Настоящата инстанция не споделя правния извод на административния съд за неясен предмет на оспорената заповед. Действително в разпоредителната част на административния акт незаконният строеж е описан като „бунгала“, находящи се в ПИ с идентификатор 48619.64.37 по КК на гр. Ц., без да са посочени като брой и номера, но това не води до заключение за неясна воля на органа и невъзможност да се определи кои са конкретните обекти, разпоредени за премахване. В мотивната част на заповедта е направено подробно описание на четири броя бунгала с №№ 1, 2, 3 и 4 (ведно с пристройка за санитарен възел към него) съобразно геодезическо заснемане, неразделна част от приложение 1 към констативния акт, въз основа на който е издадена заповедта. Четирите бунгала са индивидуализирани с точни параметри – застроена площ и височина, състояние, в което се намират, начинът им на свързване с терена чрез бетонови фундаменти и местоположение. Изрично е посочено, че се използват за летен туризъм като част от почивна база, две от тях с №№ 3 и 4 се намират в ПИ с идентификатор 48619.64.37 по КК на гр. Ц., а другите две с №№ 1 и 2 попадат частично (с означение на съответната квадратура) в този имот и в съседния с идентификатор 48619.64.129. Непосочването на втория имот в разпоредителната част на заповедта, съответно определянето само на собственика на ПИ с идентификатор 48619.64.37 – „Оренда 777“ ООД като адресат не съставлява такова съществено нарушение нито на формата, нито на регламентираната в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура, което да води до незаконосъобразност на акта на това основание. По делото е установено, че Х.Х е съсобственик на ПИ с идентификатор 48619.64.129, същата претендира право на собственост върху обектите, което обосновава правния й интерес да оспори заповедта, както правилно приема съдът, независимо от обстоятелството, че не е посочена като субект на задължението за премахването им. В този смисъл доводите на ответника в настоящото производство „Оренда 777“ ООД за недопустимост на решението в отменителната му част са неоснователни.
Предвид изложеното решаващият правен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед поради неясен предмет на премахване и допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила е неправилен. В случая съдът не разглежда заповедта на останалите основания по чл. 146 АПК. Липсата на мотиви в решението по материалната законосъобразност на административния акт препятства касационната проверка и е основание за отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Решаването на спора по същество от настоящия състав би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. При новото разглеждане следва да се изложат фактически и правни съображения относно законосъобразността на заповедта по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на останалите основания, визирани в чл. 146 АПК, вкл. да се извърши преценка на обстоятелствата, касаещи търпимостта на разпоредените за премахване бунгала.
2. Частната жалба на "Синева 2001" ЕООД срещу съдебното решение с характер на определение в частта, в която е оставено без разглеждане оспорването му против заповедта на кмета на О. Ц и производството по делото е прекратено в тази част, е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
За да обоснове извод за недопустимост на жалбата на дружеството срещу оспорения административен акт, съдът приема, че то не притежава надлежни доказателства, от които да се установява право на собственост върху обектите, предмет на заповедта. Като се позовава на заключението на съдебно-техническа експертиза, излага съображения, че в случая се касае за строежи по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, а представените от жалбоподателя писмени договори и фактури са с предмет преместваеми обекти. Решението в прекратителната му част е правилно.
Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че частният жалбоподател не доказва вещни права върху разпоредените за премахване с оспорената заповед бунгала. Не се установява идентичност между тях и придобитите от дружеството обекти като част от активите на почивна база къмпинг „Нестинарка“ с договора от 2004 г. Частният жалбоподател не разполага и с вещни права върху имотите, в които са построени бунгалата. Твърдението, че дружеството стопанисва строежите, предмет на заповедта и че другият оспорващ Х.Х като съдружник и управител осъществява търговска дейност чрез него, не обосновават правен интерес от оспорването й. Правилно е заключението, че "Синева 2001" ЕООД не разполага с активна процесуална легитимация да обжалва заповедта за премахване. Решението с характер на определение в прекратителната му част като законосъобразно следва да се остави в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 847 от 25.04.2019 г., постановено по адм. дело № 658/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас в частта, в която е отменена заповед № РД-01-78/01.03.2018 г. на кмета на община Ц. и
ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението е окончателно.