Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от „Курило-метал“ АД, гр. Н. И, чрез процесуален представител, срещу Решение № 1074 от 18.02.2020г., постановено по адм. д. № 13479/2017г. по описа на Административен съд – София град.

Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че изводите на съда не са съобразени с всички релевантни факти и обстоятелства, включително с издаденото на дружеството АПВ за част от ревизираните периоди, в производството по което са анализирани същите задължения по ЗДДС. Подчертава, че решаващият състав не е съобразил, че при проверката при издаването на АПВ - то органите по приходите не са констатирали никакви нарушения, а в ревизионното производство са достигнали до съвсем друг извод. Намира, че противоречията в констатациите по двете производства накърняват принципите на правна сигурност и пропорционалност, изтъкнати от СЕС в Решението по дело С- 492/13. Подчертава, че в хода на ревизионното и съдебното производство органите по приходите не са установили отчетната стойност на липсващите стоки, за да се определи размера на ползвания за тях данъчен кредит. Не са ангажирали и доказателства за твърдяните липси, както и за началния момент, в който те са настъпили. Акцентира, че процесните липси на стоки не са по негова вина, тъй като от представеното удостоверение от СДВР е видно, че стоките са били обект на кражба. Поддържа, че е налице изключението по чл. 80, ал. 1, т. 4, б.“а“ ЗДДС, тъй като стоките са закупени през 2010г. и са изминали 5 години, считано от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен...