Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по две касационни жалби, съответно от "Димитров" ООД, гр. П., и Комисия за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) срещу решение № 1304 от 30.10.2019 г., постановено по адм. дело № 820/2019 г. по описа на Административен съд– София област, с което е отменено Решение № 485/18.04.2019г. по преписка № КЗК-1019/2018г. от КЗК, с което е установена липса на извършено нарушение на чл. 29 и чл. 30 от ЗЗК (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) /ЗЗК/ от страна на "Димитров" ООД, гр. П., и е върната преписката на КЗК за постановяване на ново решение, при съобразяване с мотивите на съдебния акт.
В касационната жалба "Димитров" ООД, представлявано от управителя М.Д, се поддържа, че решението е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с приложимия материален закон и неговата цел. Твърди, че правните изводи на административния орган за липсата на извършено от "Димитров" ООД, нарушение по чл. 30 ЗЗК, както и на такова по чл. 29 ЗЗК, кореспондират с данните по административната преписка и са направени в резултат на правилното тълкуване и прилагане на цитираната разпоредба. Според касатора, като е достигнал до противоположни изводи, съдът е приложил неправилно материалния закон, което и е довело до формирането на необоснования извод, че от страна на Комисията не е извършила обстойно изследване на относимите обстоятелства досежно фактическия състав на чл. 30 ЗЗК. В касационната жалба са въведени оплаквания и срещу изводите на първостепенния съд, че в разглеждания случай не е даден обоснован отговор на два от елементите на забраната по чл. 29 ЗЗК, а именно: извършил ли е "Димитров" ООД действие при осъществяване на стопанската си дейност, което да е в противоречие с добросъвестната търговска практика и второ - уврежда ли или може ли да увреди интересите на конкурентите си. Според касатора, когато са изложени твърдения, които "Мизия-96" АД квалифицира като такива по чл. 29 и чл. 30 ЗЗК, но установените обстоятелства не могат да се подведат под хипотезиса на визираната разпоредба, то КЗК не е длъжна да ги изследва. По тези съображения се отправя искане за отмяната на първоинстанционното решение, като вместо него бъде постановено друго, установяващо, че не е извършено нарушение от "Димитров" ООД. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от пълномощниците адв.. Б и адв.. П, които отправят искане до съда същата да бъде уважена изцяло, като на страната бъдат присъдени и сторените разноски.
В касационната жалба на КЗК, чрез процесуалния представител юрк.. Л, са изложени подробно мотивирани оплаквания за неправилност на постановеното решение поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според този касатор, при правилно установена фактическа обстановка, съобразявайки всички твърдения и доводи както на "Мизия 96" АД, така и на "Димитров" ООД, Комисията е формирала своя извод, че липсват доказателства за разпространение на неверни сведения или представяне на факти в изопачен вид от страна на "Димитров" ООД, мотивирали бившите служители на "Мизия 96" АД да преустановят трудовоправните си отношения с дружеството. Касаторът поддържа още, че в нарушение на процесуалните правила съдът е дал пълна вяра на разпитаните за първи път в съдебната фаза на спора лица, напуснали "Мизия 96" АД, без да прецени всички други данни по делото. Изложени са и аналогични възражения на тези, релевирани от "Димитров" ООД, досежно преценката за извършено нарушение по чл. 29 ЗЗК. Отправено е искане за отмяна на атакуваното решение и постановяването на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Мизия 96" АД срещу Решение № 485/18.04.2019г. по преписка № КЗК-1019/2018г. от КЗК.
Ответникът- "Мизия 96" АД, представлявано от изпълнителния директор Е.Д, чрез пълномощника адв. Н.Д, в депозирани писмени отговори на всяка от двете касационни жалби, както и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител, мотивирано ги оспорва като неоснователни и моли обжалваното решение на АССО да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях и подлежащ на съдебен контрол акт и в срока по чл. 64, ал. 1, изречение второ от ЗЗК. Разгледани по същество, същите са основателни.
Пред първоинстанционния съдебен състав е оспорено Решение № 485/18.04.2019г. по преписка № КЗК-1019/2018г. от КЗК, с което е установена липса на извършено нарушение на чл. 29 и чл. 30 от ЗЗК (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА). За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че оспорения акт на КЗК е издаден в нарушение на процесуалните правила, тъй като в производството пред Комисията не са били събрани обяснения от лицата, разпитани като свидетели в съдебната фаза на спора. Приел е още, че обясненията в производството пред КЗК, дадени от трима бивши служители на "Мизия 96" АД, постъпили на работа в "Димитров" ООД, не са били годни да изяснят фактическата обстановка по спора. Все във връзка с изслушаните свидетелски показания на М.Д, Д.И и И.Т, съдът е приел, че същите разколебават приетата от Комисията липса на доказателства за твърдението, че "Димитров" ООД съзнателно е разпространил неверни сведения относно "Мизия 96" АД и е поставил под съмнение доброто му име, представяйки факти в изопачен вид, създаващи невярна представа за дейността на конкурента. В заключение по този аспект от спора досежно проявлението на забраната, визирана в чл. 30 ЗЗК, съдът е счел, че липсата на многостранно изследване на обстоятелствата, разкрити при разпита на свидетелите, правят невъзможна преценката на решаващия състав относно законосъобразността на акта на КЗК, тъй като евентуалното им изясняване би могло да доведе до постановяването на друг резултат. По отношение изводите на Комисията за липса на нарушение по чл. 29 ЗЗК, съдът е намерил и тях за незаконосъобразни, като е посочил, че КЗК не е изследвала в пълнота засегнатите от поведението на "Димитров" ООД конкурентни отношения, нито е установила дали последните са засегнати пряко или е създадена потенциална възможност за тяхното засягане. По - конкретно, административният съд е приел, че КЗК не е изследвала въпроса за това настъпило ли е или било ли е възможно да настъпи увреждане на "Мизия 96" АД в резултат на преминалите на работа в "Димитров" ООД /съобразно приложен списък/ служители; не е изследван и засегнатия пазар предвид твърденията на "Мизия 96" АД, че с предлаганите от "Димитров" ООД високи трудови възнаграждения, с цел привличане на нови квалифицирани и обучени служители, дружеството е ощетило всички конфекционни фирми в област П.; липсвала и събрана информация от КЗК досежно другите участници в съответния пазар.
Постановеното решение е неправилно - същото е необосновано, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон.
Разпоредбата на чл. 30 ЗЗК забранява увреждането на доброто име и доверието към конкурентите, както и на предлаганите от тях стоки или услуги чрез твърдение или разпространяване на неверни сведения, както и чрез представяне на факти в изопачен вид.
За да намери приложение фактическият състав на чл. 30 ЗЗК е необходимо на първо място страните да са конкуренти на съответния пазар и на следващо - твърденията и сведенията, за които се сочи, че са неверни, да са в състояние да увредят доброто име и доверието към конкурентите и/или предлаганите от тях стоки и услуги. В случая от данните по преписката безспорно се установява, че дружествата извършват стопанска дейност на един и същ продуктов и географски пазар - производство и търговия на шивашки изделия на територията на цялата страна и по този начин са в преки конкурентни отношения.
На второ място, за съставомерността на деянието при всички случаи е необходимо неверните или изопачените факти да са насочени към конкретен конкурент (чрез идентификация на конкурента, предприятието му или на стоките или услугите, които предлага), в резултат на което се причинява действително увреждане на репутацията или възниква заплаха от злепоставяне на доброто име на същия или подкопаване на доверието в него. В случая конкретно визираният конкурент от "Мизия 96" АД, в неговото искане до КЗК, е именно "Димитров" ООД. В тази връзка несъстоятелен се явява изводът на съда, че КЗК не е изследвала "като цяло засегнатия пазар". Основателно в казационната жалба на КЗК се поддържа, че в производствата по глава VII от ЗЗК, Комисията не извършва подробен анализ на съответния пазар, за разлика от антитръстовите производства и тези по глава VIIа от ЗЗК. За целите на проучването по глава VII от ЗЗК не е необходимо дефиниране на пазара и на всички участници в него, а установяването на осъществяване аналогична стопанска дейност, както и конкурентни отношения. В този смисъл е и трайната практика на ВАС, а изводите на административния съд в обратния смисъл не могат да бъдат споделени.
На следващо място, следва да са направени твърдения или да са дадени сведения, които да са неверни или да изопачават истината. Представяне на факти в изопачен вид е налице при преиначаване, видоизменяне или неточно интерпретиране на обективно съществуващи факти, при което същите придобиват съдържание, значение или смисъл, различен от действителния. Значението на тази забрана означава да не се правят изявления, които да дискредитират доброто име на конкурент. Твърденията на "Мизия 96" АД до КЗК за извършени действия в противоречие със забраната по чл. 30 ЗЗК визират инструментариум от множество нелоялни и недобросъвестни търговски практики, които се свеждат до: изпращане на представители на "Димитров" ООД да издирят квалифицирани кадри на "Мизия 96" ООД и да ги атакуват с неистински оферти за работа при тях, предлагайки им нереално високо трудово възнаграждение и условия на труд; разпространение на слухове сред работници и служители на "Мизия 96" АД за това, че дружеството е пред фалит и ще преустанови работа до броени месеци, поради което най - добре е да се пренасочат към работа в "Димитров" ООД.
Комисията е извършила задълбочена преценка на горепосочените твърдения в светлината на установените обстоятелства по административната преписка. Отчела е, че за периода 2017- 2018г. тринадесет сужители на "Мизия 96" АД са подали молби за освобождаване от длъжност в дружеството и са прекратили трудовите си правоотношения със същото. Разглеждайки обясненията на лицата С.И,И.Т и Л.С, Комисията е достигнала до напълно обоснован извод, че не са представени надлежни доказателства в подкрепа на твърденията на искателя, че негови бивши служители са преустановили трудовоправните си отношения с дружеството заради разпространяване на неверни сведения или представяне на факти в изопачен вид от страна на ответното дружество. С.И е работила на длъжност "бригадир технолог" и е посочила като причина за напускането си "липсата на кариерно развитие и системно увеличение на извънработно време", а като причина за постъпването си на работа в "Димитров" ООД - "по - високо трудово възнаграждение и фиксирано работно време". На свой ред, И.Т, работил на длъжност "гладач" е направил изявление, че дори и да не си е бил намерил работа в "Димитров" ООД, то отново е щял да напусне "Мизия 96" АД. Третото лице, предоставило обяснения пред КЗК, Л.С, която е заемала различни длъжности в дружеството, включително, но не само длъжността "ръководител участък" и "технолог" е визирала като причина да преустанови трудовоправните си отношения с "Мизия 96" АД "липсата на кариерно развитие и системно увеличение на извънработното време", "нерегламентираното работно време, работата всяка събота - целогодишно, лошата организация на труда". Настоящият състав споделя извода на КЗК, че нито едно от запитаните лица не е посочило като причина за избора на работа в "Димитров" ООД лансирани сведения от представители на "Димитров" ООД за предстоящ фалит и преустановяване на дейността на "Мизия 96" АД.
В нарушение на чл. 172 ГПК вр. чл. 144 АПК първостепенният съд е игнорирал събраните обяснения от горепосоченител лица, за да приеме, че техните обяснения в административната фаза на спора "по никакъв начин не са изяснили фактическата обстановка".Нещо повече, съдът изобщо не е съобразил, че КЗК е изискала обяснения от всички посочени от страните лица, като посочените от "Мизия 96" АД свители пред съда не са били посочени за снемане на обяснения пред КЗК. В мотивите си съдът едностранчиво и в нарушение на изискването на процесуалния закон за съвкупна преценка на доказателствата при отчитане на евентуалната заинтересованост на разпитваните свидетели е дал вяра единствено на показанията на св. Диновска, според които "бригадирката й С., която напуснала "Мизия" и постъпила при "Димитров", многократно й звъняла по телефона, за да я агитира да напусне с думите, че там "имат нужда от нея". Кредитирано е и изявлението на свидетелката, че "началничката й Р. й е казала, че скоро завод "Мизия" ще преустанови дейността си, защото там не са останали способни хора". Съдът споделя възражението на касатора КЗК, че решаващият състав не е съобразил, че показанията на свидетелката не касаят поведение на лице, което с действията си може да ангажира "Димитров" ООД. Касае се за разговор между Р., посочена като "началничката" и св. Диновска, като от цялостния контекст на приобщените гласни доказателства се налага извод, че с думите си лицето е изразило единствено собственото си мнение по въпроса къде за Диновска е по - перспективно да работи, което, обаче, съставлява единствено изявление на събеседник в един частен разговор. Не са налице дори и косвени индиции, че думите на "началничката Р." имат характеристиките на твърдяното увреждащо действие. Що се отнася до показанията на свидетелите Д.И и И.Т, макар същите да не са обсъдени в мотивите на обжалвания съдебен акт, съдът намира за необходимо да подчертае, че и те не биха могли да наложат друга, различна преценка за спорните отношения. С. И. е заявила, че знае "от други служители на завод Мизия, че им предлагат по - добро възнаграждение, но за фалит на завода не е чувала". От своя страна свидетелят Тончев, работил до преди две години като гладач в "Мизия 96" АД е категоричен, че е напуснал защото "не са му харесвали условията на труд и заплащането", както и защото "в края на месеца е можел да си направи сметката каква заплата ще вземе".
Настоящият състав намира, че противно на приетото от първостепенния съд, съвкупната преценка на доказателствата налага извода, че причините, поради които лицата са предпочели да преустановят трудовите си отношения с "Мизия 96" АД не са нито слухове за фалит, нито за преустановяване дейността на дружеството, а липсата на кариерно развитие, несигурното заплащане и нерегламентираното работно време. Следва да бъде възприета тезата на касатора КЗК, че дори и пред Комисията да са били приобщени дадените в съдебната фаза на спора показания от св. Диновска, това не би довело до различен правен извод за липса на нарушение по чл. 30 ЗЗК. Противно на административния съд, касационната инстанция намира, че КЗК е извършила всестранно изследване на релевантните обстоятелства, което на свой ред прави възможна преценката за законосъобразност на акта на КЗК. Като е достигнал до друг извод, АССО е постановил неправилно решение.
Решението е неправилно и в частта относно спора по приложението на чл. 29 ЗЗК. С тази разпоредба е регламентирана обща забрана за нелоялна конкуренция, която има субсидиарен характер и намира самостоятелно приложение, само когато изследваното деяние не може да бъде подведено под някой от специалните състави уредени в чл. 30 - чл. 37 от ЗЗК включително. Макар да не е посочено изрично в съдебното решение, от мотивите на същото може да бъде извлечен извод за прието нарушение на административно - производствените правила, допуснато от страна на Комисията, която не е извършила преценка досежно два от елементите на забраната по чл. 29 ЗЗК, а именно: извършил ли е "Димитров" ООД действие при осъществяване на стопанската си дейност, което да е в противоречие с добросъвестната търговска практика и второ - уврежда ли или може ли да увреди интересите на конкурентите си. Така формирания извод на административния съд е необоснован. КЗК е отчела, че съобразно твърденията на "Мизия 96" АД, "Димитров" ООД е действал неправомерно, като се е рекламирал като работодател, заблуждавайки, че предлага високи трудови възнаграждения с цел привличане на нови служители, вследствие на което е прилагал система от санкции за нарушения и не е заплащал пълния размер на уговореното възнаграждение. Като е съобразила горните обстоятелства, Комисията е разгледала представените във връзка с релевираните твърдения разпечатка на скрийшот, за която е изложила аргументирани мотиви защо не може да бъде възприета като годно доказателство, а също и доказателствата за рекламните способи на "Димитров" ООД /обяви на интернет сайта на "Димитров" ООД и билборд пана, рекламиращи свободни позиции в предприятието/. Съдът споделя становището на Комисията, че от тези доказателства е видно, че дружеството е промотирало условията за постъпване на работа в предприятието, посочвайки конкретно заплащане като основна брутна заплата за съответно рекламираната длъжност, без да я квалифицира като "високо заплащане", както е твърдяло "Мизия 96" АД. Що се отнася до организираната от "Димитров" ООД игра - томбола под надслов "Доведи колега и спечели 500 лв. и лек автомобил Dacia", КЗК отново обосновано е счела, че същата е насочена към служители на дружеството във връзка със стремежа му за набиране на качествени служители, поради което и същността на играта не предполага увреждане на интересите на конкурентите по недобросъвестен начин. Установено е, че всъщност играта не е била и проведена. Въз основа на гореизложеното, изцяло необоснован се явява извода на съда, че КЗК не е изследвала дали "Димитров" ООД е извършил действие при осъществяване на стопанската си дейност, което да е в противоречие с добросъвестната търговска практика. От друга страна, липсата на нарушение прави безпредметно изследването на наличието на увреждане или на възможност за увреждане на интересите на конкурентите, поради което и изводите на съда в обратната насока, а именно, че са налице неизследвани правно - релевантни факти, са неправилни.
В заключение следва да се посочи, че в съдебното решение се съдържат принципно верни изводи за пазара на труда и неговите специфики. С тези свои изводи, обаче, административният съд е изместил фокуса на спора към изследване на факти, които нямат отношение към фактическия състав на нито една от спорните разпоредби в разглеждания случай. такива доводи се съдържат и в касационната жалба на КЗК и съдът ги споделя. Това е така, тъй като предмет на проучването пред КЗК е конкретно пазарно поведение, което би довело до увреждане на доброто име на конкурент или би противоречало на добросъвестната търговска практика, а не изследване на трудово - правни отношения. Както е посочила и Комисията, твърденията за наложени санкции на служители на "Димитров" ООД, за незаплащане на пълния размер на уговорени възнаграждения, както и за липса на обучения и инвестиции за набиране на нови служители, не следва да бъдат разглеждани на плоскостта на конкурентното право, тъй като засягат доводи за евентуално извършени нарушения на трудовото законодателство.
По изложените съображения, обжалваното решение, като неправилно, следва да бъде отменено, и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Мизия 96" АД срещу Решение № 485/18.04.2019г. по преписка № КЗК-1019/2018г. от КЗК.
С оглед изхода от спора, на касационните жалбоподатели се дължат разноски. Следва да бъдат уважени своевременно предявените искания за присъждане на разноски на процесуалните представители на Комисия за защита на конкуренцията и "Димитров" ООД. В тази връзка, ответникът следва да бъде осъден да заплати на КЗК, разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на общо 400лв., определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, а на "Димитров" ООД - сумата 7 500 лв., съставляваща сторени разноски пред двете съдебни инстанции, съобразно представения списък и доказателствата към него.
По изложените съображения, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1304 от 30.10.2019 г., постановено по адм. дело № 820/2019 г. по описа на Административен съд– София област и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от "Мизия 96" АД, гр. П., против решение.№ 485/18.04.2019г. по преписка № КЗК-1019/2018г. на Комисия за защита на конкуренцията.
ОСЪЖДА "Мизия 96" АД, представлявано от изпълнителния директор Е.Д, ЕИК 114057215, със седалище и адрес на управление в град Плевен, ул. "Българска авиация" № 7, да заплати на Комисия за защита на конкуренцията сумата 400 /четиристотин/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение на процесуалния й представител пред двете съдебни инстанции, както и на "Димитров" ООД, представлявано от управителя М.Д, ЕИК 824125034, със седалище и адрес на управление град Плевен, ул. "Гривишко шосе" № 6, сумата 7 500 /седем хиляди и петстотин/ лева, - разноски по водене на делото за две съдебни инстанции. РЕШЕНИЕТО е окончателно.