Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на О. С. З против решение № 422 от 26.11.2019 г., постановено по адм. д. № 659/2019 г. по описа на Административен съд гр. С.З.К навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основание съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответниците – С.И и М.И не изразяват становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. С. З отменя заповед № 10-00-1604/08.08.2019 г. на кмета на О. С. З, с която, на основание чл. 99, т. 2 АПК, е възобновено производството по издаване на разрешение за поставяне № 29/07.08.2018 г. на кмета на О. С. З, с което е разрешено поставяне на „Зимна градина“ върху площ от 20 кв. м. в УПИ ІІ-126, кв. 21 по плана на [населено място] и издаденото разрешение за поставяне е отменено.

За да постанови този резултат съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага съображения, че в случая не е налице хипотезата на чл. 99, т. 2 АПК за възобновяване на административното производство, тъй като нормата изисква да са открити нови обстоятелства, които при решаване на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в...