Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на директор на дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП против решение № 300/14.01.2020 г. на Административен съд – София-град /АССГ/, постановено по адм. д. № 5842/2019г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ №Р-22221018001261-091-001 от 09.10.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с Решение №399/08.03.2019г. на директор на дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 25068, 90 лв, ведно с лихви в размер на 1759, 34лв.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, с което е отменен ревизионния акт, или връщане на делото на АССГ за ново разглеждане. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „Стройком Г и В“ ООД, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение.

Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна.

За да постанови процесното решение съдът е счел за установено следното: предмет на обжалване е Ревизионен акт №Р-22221018001261-091-001 от 09.10.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с...