Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на зам.-кмета на община С., чрез адв. М.М, срещу Решение № 256/19.04.2019г. на Административен съд – Пазарджик по адм. дело № 1127/2018 г., с което е отменена негова Заповед № 1685 от 13.11.2018 г., нареждаща премахването като незаконен на строеж „Едноетажна пристройка към съществуваща жилищна сграда“, находящ се в УПИ IV-179, кв. 95 по плана на [населено място], [община]. Претендира разноски за две инстанции.

Ответникът Ф.Б е на становище за неоснователност на оспорването.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на решението. Касационната жалба е допустима и основателна.

Постройката с описаните в заповедта параметри представлява строеж според дефиницията на § 5, т. 38 ДРЗУТ, за чието изграждане на общо основание е бил необходим нарочен разрешителен акт от главния архитект на общината - чл. 148, ал. 1 и 2 ЗУТ. При липсата му строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 вр. чл. 225а, ал. 1 ЗУТ.

За да отмени обжалвания административен акт, съдът е приел, че строежът е изграден към 2000 г., допустим е по разпоредбите, действали по време на извършването му и по ЗУТ, поради което същият е търпим по смисъла на § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ от 2012 г. и не подлежи на премахване.

Дори и да се възприеме за достоверно благоприятното за Бързаков твърдение относно годината на изграждане на обекта, не е налице основание той да бъде признат за търпим и затова неподлежащ на премахване. Алинея 1 на § 127 не се отнася за всички строежи, изградени до 31 март 2001 г. Тя се прилага само за тези от тях, реализирани след изтичането на крайния срок по ал. 3 на § 16 ПРЗУТ, който е начален момент на периода на евентуална търпимост по § 127, ал. 1....