Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Х.С като наследник на А.С, чрез адв.. С, срещу Решение № 1232/01.07.2019 г. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 2627/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № 1313/07.08.2018 г. на зам.-кмета на община Н., нареждаща премахването на строеж „Едноетажна жилищна сграда“, находящ се в югозападната част на ПИ с идентификатор 51500.502.168 по КККР на гр. Н., като незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.

Ответникът – кметът на община Н., чрез адв.. И и юрк.. П, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Останалите ответници не вземат участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

Атакуваното решение не е засегнато от касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Неоснователен е касационният довод, аргументиращ неяснота относно издателя на акта. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на незаконни строежи от съответните категории. В случая със Заповед № 1861/16.11.2015 г. кметът на община Н. е оправомощил зам.-кмета по „Правно обслужване и общинска собственост” да го замества при отсъствие, а със Заповед № 1/27.06.2018 г. на председателя на Общински съвет - Несебър се удостоверява причината за отсъствието на титуляря – командироване.

Основанията за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж са изчерпателно регламентирани в чл. 225, ал. 2 ЗУТ. В оспорената пред първата инстанция заповед като основание за издаването й е прието това по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.Аистративният орган разполага със самостоятелна преценка при определяне на правното основание за издаване на акта и за него липсва задължение да изложи аргументи за липсата/наличието на останалите хипотези по...