Производството е по чл. 176, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по молба на Г.О от [населено място], чрез адв.. К за постановяване на допълнително решение по адм. д. № 11499/2019 г. по описа на Върховен административен съд. Твърди се, че постановеното решение по делото №8596/01.07.2020г. не съдържа произнасяне по т. 4 от оспорената заповед № 1239/17.07.2018 г. на кмета на О. Н, която касае възлагане разноските по принудителното премахване на незаконния строеж на Овчаров като негов собственик.Иска се допълване на решението в тази част, като се излагат доводи, че Овчаров не попада в кръга на лицата визирани в ал. 5, чл. 225а ЗУТ.

Ответната страна – кмет на О. Н, чрез юрк.. Р, в писмено възражение, ангажира становище за неоснователност на молбата.

Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира молбата за допълване на решението за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 176, ал. 1 АПК, но разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения:

С решение №8596/01.07.2020г. по адм. д. № 11499/2019 г. по описа на Върховен административен съд е уважена касационната жалба на кмет на О. Н,като е отменено по реда на чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение № 1195 от 27.06.2019 г. по адм. д. № 2491/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас и е отхвърлена жалбата на Г.О срещу заповед № 1239/17.07.2018 г. на кмета на О. Н изцяло.

Съгласно чл. 176, ал. 1 АПК съдът се произнасяне с допълнително решение, когато не се е произнесъл по цялото оспорване.

Посочената хипотеза не е налице, тъй като с решението си Върховният административен съд се е произнесъл изцяло по оспорването на Г.О, което е прието за допустимо именно поради безспорния по делото факт, че е собственик на разпоредения за премахване със заповедта незаконен строеж. Като такъв Овчаров е длъжник по изпълнението на заповедта по реда на чл. 274, ал. 2 АПК във вр. с чл. 225а, ал. 5, т. 5 и чл. 161, ал. 1 от ЗУТ. Неправилното тълкуване на нормата на чл. 225а, ал. 5 ЗУТ от молителя не може да обоснове непълнота на решението, чието допълване се претендира, още повече, че претендираната непълнота не е в диспозитива на решението.

С молбата за допълване се цели постановяване на различен резултат от Върховния административен съд, което не може да се постигне по реда на чл. 176, ал. 1 АПК.

Следва да се маркира и обстоятелството, че в производството по оспорване на заповед по чл. 225а ЗУТ се изследва служебно издаването на заповедта срещу надлежен адресат, т.е. срещу някое от лицата по ал. 5, чл. 225а ЗУТ, което се разпростира и върху разпореденото акцесорно задължения по т. 4 на заповедта.

Предвид изложеното, молбата на Г.О за постановяване на допълнително решение по адм. д. № 11499/2019 г. по описа на Върховен административен съд се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на Г.О за допълване на решение №8596/01.07.2020г. по адм. д. № 11499/2019 г. по описа на Върховен административен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно.