Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Сайфи, чрез пълномощника му адв. Т.Й - САК, срещу Решение № 5558 от 26.09.2019 г., постановено по адм. дело № 6239/2019 г. от Административен съд София-град, в която се мотивират съображения за недопустимост, необоснованост и неправилност на съдебния акт поради допуснати съществено нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Иска се неговата отмяна, връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, алтернативно - решаване на спора по същество. Претендира се присъждане на понесените пред двете съдебни инстанции разноски.

Ответната страна – Столична дирекция на вътрешните работи, чрез пълномощника си юрк. В.П, в писмения си отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена, а обжалваното решение – оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

В. Сайфи е предявил иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу СДВР, с който претендира ответникът да бъде осъден да му заплати парично обезщетение в размер от 5 000 лв., ведно със законната лихва от 28.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, за причинени неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразно задържане със Заповед № 228з-1961/28.10.2017 г., издадена от полицейски орган при 04 РУ на СДВР отм. а с Решение № 7096 от 28.11.2018 г., постановено по адм. дело № 12501/2017 г. от АССГ, представляващи унижение, неудобство, страх и притеснение, преживени в рамките на 19 часа, в...