Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от министъра на енергетиката, чрез процесуален представител В.А и от Министерски съвет, чрез процесуален представител Х.Г против решение № 886 от 20.01.2020 г. по адм. дело № 2958/2018г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, в частта с която е отменено решение № 85 от 09.02.2018 г. на Министерски съвет за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ (ЗАКОН ЗА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА) (ЗПБ) – строителни материали – пясъци и чакъли, от находище „Кацара“, участък „Кацара-2“, разположено в землищата на с. К., община С., с. К. и с. Я., община Р., област П., на „А. П“ ЕООД – Пловдив.

Излагат се доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон.

Ответниците - СНЦ „Спасение и възраждане на Катуница“ и СНЦ „Да опазим децата на Катуница“, чрез процесуален представител адв. М.Л, оспорват касационните жалби като неоснователни.

Ответникът - О. С, чрез процесуален представител адв. А.К, оспорва касационните жалби като неоснователни.

Ответникът - „А. П“ ЕООД – Пловдив, чрез процесуален представител адв.. А, изразява становище за основателност на оспорва касационните жалби.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите.

Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни.

С решение № 886 от 20.01.2020 г. по адм. дело № 2958/2018г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, в оспорената част, по жалба на СНЦ „Спасение и възраждане на Катуница“ и СНЦ „Да опазим децата на Катуница“, и О. С, представлявана от Кмета на общината, е отменено решение № 85 от 09.02.2018 г. на Министерски съвет за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ (ЗАКОН ЗА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА) (ЗПБ) – строителни материали – пясъци и чакъли, от находище „Кацара“, участък „Кацара-2“, разположено в землищата на с. К., община С., с. К. и с. Я., община Р., област П., на „А. П“ ЕООД – Пловдив.

С решението, тричленният състав на ВАС е приел, че обжалваното решение на МС е постановено от компетентен орган, при спазване на установената форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.

За да постанови този резултат, тричленният състав на ВАС е приел, че първия спорен въпрос е относно реда по който следва да се процедира при разглеждане на заявлението за пряко предоставяне на концесия, тъй като оспореното решение е постановено почти дванадесет години след подаване на заявлението и през този период приложимия ЗПБ (ЗАКОН ЗА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА) е променян, включително и в текстовете каещи изискванията за предоставяне на концесията за добив на подземни богатства по право.

Посочил е, че към момента на подаване на заявлението е приложима редакцията на закона, обнародвана в Държавен вестник бр. 23/1999г. Съгласно приложимата редакция заявлението за пряко предоставяне на разрешение за търсене и/или проучване или на концесия за добив следва да отговаря на изискванията на чл. 51 от ЗПБ. Приел е, че заявлението за предоставяне на концесия е подадено на 23.03.2006г. и е съобразено с тези изисквания. В срока по чл. 52 от ЗПБ, в редакцията, обн. ДВ бр. 23/1999г., нямало произнасяне на компетентния орган.

Посочил е, че първото съществено изменение на закона след подаване на заявлението е това обнародвано в Държавен вестник бр. 70/2008г., като с това изменение е предвидено значително изменение на режима за предоставяне на разрешение за търсене и/или проучване по право и предоставяне на концесия за добив по право. С това изменение е предвидено, че заявлението за предоставяне на концесия за добив по право се подава по реда и съобразно изискванията на чл. 54 от ЗПБ, в редакцията, обн.Дв бр. 70/2008г.

Приел е, че предвид настъпилата значителна промяна в режима за предоставяне на концесия по право, с разпоредбата на §86 от ПЗР на ЗИД на ЗПБ, законодателят е разпоредил, че процедурите, започнали до влизане в сила на този закон, се приключват по досегашния ред в срок от две години от влизането му в сила или до 11.08.2010г., тъй като законът е обнародван в Държавен вестник на 08.08.2008г. и е влязъл в сила на 11.08.2008г.

Според тричленният състав на ВАС с изтичане на срока, предвиден в §86 от ПЗР на ЗИД ЗПБ е отпаднала възможността за разглеждане на заявлението, подадена по отменения ред. За неотносимо е прието позоваването на разпоредбата на § 105, ал. 3 от ПЗР на ЗИД ЗПБ, обнародван в Държавен вестник бр. 100/20.12.2010г., тъй като тази разпоредба е по отношение на започнали производства по реда на Глава шеста от ЗООС (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА) или по отношение на предоставена концесия, а към момента на приемане на цитираното изменение на ЗПБ (ЗАКОН ЗА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА) нямало произнасяне по заявлението от 23.03.2006г., поради което не била налице предвидената хипотеза на предоставена концесия.

На второ место, тричленния състав на ВАС е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗПБ, в приложимата редакция към подаване на заявлението, титулярят на разрешение за търсене и проучване се определя пряко за концесионер за добив на откритото находище, ако е подал писмено заявление за концесия до съответния орган в срок до шест месеца след получаване на удостоверение за регистрираното откритие. Съгласно подаденото заявление № 70-00-7-39 от 23.03.2006г. „АРТ ПРИНТ“ ЕООД е извършило проучване на находището, като резултатите от проучването са обобщени в геоложки доклад, защитен в МОСВ и изчислените запаси са утвърдени от Специализирана експертна комисия /СЕК/ с протокол № НБ-73 от 28.12.2005г. на тази база е издадено удостоверение за търговско откритие №0223 от 26.01.2006г., което дава право за определянето му пряко за концесионер. Обектът е индивидуализиран с наименование, местоположение, координати на характерните гранични точки на площта. Заявлението е подадено в преклузивния срок по чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗПБ, в приложимата редакция. С протокол №НБ-27 от 29.09.2014г. на СЕК към МЕ са утвърдени преизчислени запаси и ресурси от строителни материали в заявеното находище. Със същия протокол е прието разделяне на находището на два участъка с обозначение „Кацара -1“ с площ от 13 914 кв. м. и „Кацара - 2“ с площ от 179 761 кв. м. В резултат извършените преизчисления дружеството е подало заявление на 18.08.2015г., с което е заявило, че желае да сключи концесионен договор за добив на баластра само от участък „Кацара -2“. Към това заявление са приложени актуализирана схема с обозначена номерация на характерните гранични точки от контура на заявената концесионна площ, размер на площта и координатен регистър, актуализиран план за разработка на находището, актуализиран план за управление на отпадъците, актуализирани правна и финансово-икономическа обосновка, банкови препоръки, декларация за липса на просрочени задължения към държавата и удостоверение от НАП за липса на задължения. Оспореното решение е съобразено със заявените параметри по подаденото през 2015г. заявление за предоставяне на концесия за участък обособен като „Кацара -2“. Според тричленния състав на ВАС, произнасянето по това заявление е недопустимо, тъй като е входирано в Министерството на енергетиката значително след изтичане на преклузивния срок по чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗПБ, в приложимата редакция. Освен това е налице несъответствие между параметрите на удостоверението за търговско откритие, издадено на основание протокол № НБ-73 от 28.12.2005г. на СЕК към МОСВ и цитирания в доклада на министъра на енергетиката протокол №НБ-27 от 29.09.2014г. на СЕК към МЕ /грешно е посочена година 2015г./.

По изложените два довода, първоинстанционния съд е приел, че оспореното пред него решение № 85 от 09.02.2018 г. на Министерски съвет (РМС) за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ (ЗАКОН ЗА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА) (ЗПБ) – строителни материали – пясъци и чакъли, от находище „Кацара“, участък „Кацара-2“, разположено в землищата на с. К., община С., с. К. и с. Я., община Р., област П., на „А. П“ ЕООД – Пловдив е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.

Настоящата инстанция намира оспореното решение за правилно, като краен резултат по следните съображения:

В касационните жалби на министъра на енергетиката и на Министерски съвет се твърди, че в случая административният орган е бил длъжен да се произнесе по подаденото заявление и да приключи производството, образувано по подаденото заявление с административен акт - да предостави концесия за добив на подземни богатства или да откаже предоставянето на концесия за добив на подземни богатства съобразно наличието на съответните закови предпоставки, като в случай, че административния орган не е приключил образуваното производство с административен акт, вече са били приложими разпоредбите на §105, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗИД на ЗПБ (обн. ДВ бр. 100/2010 г.). Сочи се, че срокът за произнасяне по заявлението е инструктивен, като се позовава на мотивите към Тълкувателно решение № 1 от 17.09.2018 г. по тълк. д. № 4/2016 г. на Върховен административен съд, поради което непроизнасянето на административният орган по подаденото заявление в срока по §86 от ПЗР на ЗИД ЗПБ не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не е в противоречие с материалния закон.

Този довод на касаторите се споделя от настоящия петчленен състав на ВАС.

По делото няма спор по фактите и същите са правилно установени от първоинстанционния съд (стр. 2-8 от решението.) Заявлението за пряко предоставяне на концесия от „А. П“ ЕООД – Пловдив е подадено на 23.03.2006г. и е съобразено със законовите изисквания на ЗПБ в редакцията, обн. Дв бр. 23/1999г., както и че в срока по чл. 52 в редакцията обн. ДВ бр. 23/1999г., не е последвало произнасяне на компетентния административен орган.

Неправилно тричленният състав на ВАС е приел, че с изтичане на срока, предвиден в §86 от ПЗР на ЗИД ЗПБ е отпаднала възможността за разглеждане на заявлението, подадено по отменения ред, без да съобрази приложението на § 105, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗПБ (ДВ, бр. 100 от 2010 г.), съгласно която процедурите, започнали до влизането в сила на този закон, се довършват от министъра на икономиката, енергетиката и туризма по досегашния ред. Разпоредбата на § 86 от ПЗР на ЗИД на ЗПБ е неприложима в случая, след като с § 105, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗПБ е указан реда за приключване на висящите процедури и не е определен изричен срок за това. Макар в случая правилно да е прието от съда, че е неотносима и разпоредбата на § 105, ал. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗПБ, тъй като не се касае до предоставена концесия, а до започнала процедура, то е следвало да съобрази като приложима разпоредбата на § 105, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗПБ (ДВ, бр. 100 от 2010 г.) за довършване на процедурата по досегашния ред, т. е до измененията с ДВ, бр. 100 от 2010 г.

Изложеното не обосновава неправилност на решението, доколкото настоящата инстанция споделя останалите доводи на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на административния акт.

В касационните жалби на министъра на енергетиката и на Министерски съвет се твърди, че неправило в оспореното решение е прието, че с оспореното решение на МС е издадено по заявление, подадено на 18.08.2015г., и че произнасянето по това заявление е недопустимо, тъй като е входирано в Министерството на енергетиката значително след изтичане на преклузивния срок по чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗПБ. В тази насока се твърди, че подаденото на 18.08.2015г. заявление има характер на писмо в отговор на искане на Министерството на енергетиката с изх. № Е-26-А-97/03.04.2014 г. за представяне на актуализирани документи към вече подаденото по смисъла на чл. 29, т. 3 от ЗПБ заявление с вх. № 70-00-7-39/23.03.2006 г. А по отношение на несъответствието в параметрите на удостоверението за търговско откритие, издадено на основание протокол № НБ-73 от 28.12.2005г. на СЕК към МОСВ и цитирания в доклада на министъра на енергетиката протокол №НБ-27 от 29.09.2014г. на СЕК към МЕ е посочено, че този протокол е неразделна част от протокол № НБ-73 от 28.12.2005г. на СЕК към МОСВ, а в регистъра и Специализираната карта са регистрирани и двата протокола.

Тези доводи не се споделят от настоящия петчленен състав на ВАС.

Правилно тричленния състав на ВАС е приел, че оспореното решение на МС е издадено по заявление, подадено на 18.08.2015г., входирано в Министерството на енергетиката значително след изтичане на преклузивния срок по чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗПБ. С последната разпоредба законодателят е установил специално изискване за титуляра на разрешение за търсене и проучване или за проучване, за да бъде определен пряко за концесионер за добив на открито находище да е подал писмено заявление за концесия до министъра на икономиката, енергетиката и туризма в срок до 6 месеца след получаване на удостоверение за регистрираното търговско откритие.

Обосновано от фактическа и правна страна съдът е приел, че оспореното решение на МС е съобразено със заявените параметри по подаденото на 18.08.2015 г. заявление за предоставяне на концесия за участък обособен като „Кацара -2“, т. е. по заявление, подадено след изтичане на преклузивния 6 - месечен срок по чл. 29, т. 3 от ЗПБ, предвид обстоятелството, че удостоверение за търговско откритие № 0223 от 26.01.2006 г., даващо право на титуляра да бъде определен пряко за концесионер на находище „Кацара“ е получено от „Арт принт“ ЕООД - Пловдив към 23.03.2006 г., когато е подадено първото заявление за пряко предоставяне на концесия №70-00-7-39/23.03.2006 г., производството по което е приключило с влязъл в сила мълчалив отказ за предоставяне на концесия по право.

Правилно също така тричленния състав на ВАС е приел, че е налице несъответствие между параметрите на удостоверението за търговско откритие, издадено на основание протокол № НБ-73 от 28.12.2005г. на СЕК към МОСВ и цитирания в доклада на министъра на енергетиката протокол №НБ-27 от 29.09.2014г. на СЕК към МЕ. Независимо от доводите на касатора, че двата протокола са регистрирани в регистъра и Специализираната карта, то пълната липса на съответствие на параметрите в удостоверението за търговско откритие от 26.01.2006 г., издадено на основание протокол № НБ-73 от 28.12.2005г. на СЕК към МОСВ и цитирания в доклада на министъра на енергетиката протокол №НБ-27 от 29.09.2014г. на СЕК към МЕ, въз основа на който е издадено оспореното решение на МС е равносилна на липса на документ по чл. 29, ал. 3 от ЗПБ за заявеното право на предоставяне на концесия по право.

При тези фактически установявания, настоящият петчленен състав на ВАС намира, че съдебното решение е съответно на материалния закон и е обосновано. При постановяването му, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

С оглед изложеното, не се установяват касационни отменителни основания.

При този изход на спора, претенцията за разноски на касаторите е неоснователна. Такива не следва да се присъждат и на ответниците по касация, тъй като не са поискани.

Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 886 от 20.01.2020 г. по адм. дело № 2958/2018г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, в обжалваната част.

Решението е окончателно.