Производство по чл. 208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано по касационна жалба на директора на Областна дирекция София град на Държавен фонд „Земеделие“, чрез юрк.Я.К, против Решение №493 от 25.11.2019г. на Административен съд Перник, по адм. д.№ 430 по описа за 2019г., с което по жалба на Б.Б от [населено място] е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане № 14/06/1/0/01013/3/01/04/02 от 12.06.2019 година, издаден от директора на Областна дирекция – София на Държавен фонд „Земеделие“ и е върната административната преписка на административния орган, за произнасяне по заявката на жалбоподателя за извършване на второ плащане по договор № 14/06/1/0/01403 от 19.01.2016 година.
В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила - по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. В производството по издаване на акта, чрез проверка в Националната агенция за професионално образование и обучение(НАПОО), е установено, че представеното от бенефициера на безвъзмездната финансова помощ удостоверение за професионално обучение е неверен и неавтентичен документ. Това обстоятелство е потвърдено и от жалбоподателя, който впоследствие е представил документ за професионално образование много след нормативно установения срок, но след като преди това е представил неистинския документ за удостоверяване на същите факти. Второто удостоверение, издадено на 05.01.2018г., е представено на 12.10.2018г. – близо седем месеца след подаване на заявката за второ плащане от 14.03.2018г.
Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по същество, с което да се отхвърли жалбата против АУПДВ, както и присъждане на разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендирания от ответника по жалбата адвокатски хонорар като разноски.
Ответникът по касационната жалба - Б.Б, чрез адв.. К и адв.. М оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор и в откритото съдебно заседание. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна против подлежащ на оспорване съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 211 АПК, а по същество – неоснователна, поради следното:
Предмет на оспорване пред административния съд е АУПДВ № 14/06/1/0/01013/3/01/04/02 от 12.06.2019 година, издаден от директора на ОД – София на ДФЗ, с който на адресата на акта - ответник по касация, е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 24 447.50 лв., представляваща второ плащане по Договор № 14/06/1/0/01403 от 19.01.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 — 2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и му е определено за подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447.50 лв., представляващо първо плащане по Договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ.
За да отмени АУПДВ, административният съд е приел, че обжалваният акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон, тъй като не са доказани фактическите основания по чл. 38, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 15 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.(Наредбата).
Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че бенефициерът е представил доказателства за изпълнение на заложената в бизнес плана специфична цел - „завършване на курс, включващ обучение по основни проблеми по опазване компонентите на околната среда в земеделския сектор или участие в информационна дейност относно тези проблеми“, а именно удостоверение рег. № 6-18 от 05.01.2018 г., издадено на Б.Б от ЦПО „Ирник X“ ЕООД, гр. П., за професионално обучение по част от професия „Опазване компонентите на околната среда“, професия „Агроеколог“, специалност „Агроекология“. Поради изложеното съдът е приел, че не е доказано наличие на основание за приложението на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2, във връзка с т. 5 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. Първоинстанционният съд е приел, че не е установено и нарушение на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 15 от Наредбата, защото от събраните по делото и пред административния орган доказателства не се установява, че удостоверение с рег. № 167-3 от 10.01.2018 г. за завършен курс „Опазване компонентите на околната среда в земеделския сектор“, дневна форма на обучение, с продължителност 30 учебни часа, издадено от ЦПО „П. Б“, гр. А., е неистински документ - неверен и неавтентичен. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички писмени доказателства по делото в тяхната съвкупност е достигнал до обосновани правни изводи за наличие на основанията по чл. 146, т. 4 АПК за отмяна на обжалвания АУПДВ.
Не е спорно по делото, че Б.Б е одобрен и му е предоставена безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 (ПРСР 2014 - 2020), съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (лист 172 и сл. от делото) (Договорът; Договор №14/06/1/0/01013 от 20.04.2016 година). Договорът е сключен по повод подадено от Б.Б заявление за подпомагане по мярката с уникален идентификационен номер (УИН) на заявлението 14/06/1/0/01013 от 17.07.2015 година (л. 52 от делото), придружено включително от бизнес план и след одобряване на заявлението за подпомагане със заповед № 03-140-РД/18 от 12.04.2016 година на директора на ОД – София, ДФЗ - Перник (лист 170 от делото). Съобщението, с което той е уведомен, че е стартирала процедурата по издаване на АУПДВ и му е предоставена възможност за писмени възражения е за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 15 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., с която се уреждат условията и редът за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Производството по издаване на оспорения акт е започнало във връзка със заявката за второ плащане. На 14.03.2018 г. г-н Благоев е подал заявка за второ плащане с № 14/06/1/0/01013/3/01 (лист 234 от делото), окомплектована с всички изискуеми документи съгласно приложение № 7 от Наредба № 14/28.05.2015 г. Приложено е включително удостоверение, включващ обучение по основните проблеми по опазване на компонентите на околната среда в земеделския сектор - удостоверение с per. № 167-3 от 10.01.2018 г. за завършен курс „Опазване на компонентите на околната среда в земеделския сектор“, дневна форма на обучение, с продължителност 30 учебни часа, издадено от ЦПО „П. Б“, гр. А. (л. 318 от делото). След направена справка в „Регистър на издадените документи“ на сайта на НАПОО е установено, че такъв документ не фигурира в регистъра. Директорът на ОДДФЗ – София е уведомил изпълнителния директор на ДФЗ за възникнали съмнения за нередности при обработката на заявката за второ плащане, във връзка с представеното удостоверение. Г-н Благоев е уведомен за установеното несъответствие в представеното удостоверение за професионално обучение с per. № 167-3 от 10.01.2018 г. и му е наложена допълнителна проверка. На 12.10.2018 г. Б.Б е депозирал обяснение (лист 462 от делото) и е представил удостоверение с per. № 6-18 от 05.01.2018 г. (лист 463 от делото) за квалификация по част от професия „Агроекология“ - „Опазване на компонентите на околната среда“, курс „Агроеколог“, проведен в дневна форма, с продължителност 30 часа, в периода 02-05 февруари 2018 година в Двореца на културата в гр. П., от ЦПО „Ирник X“ ЕООД, гр. П.. С Писмо изх. № 01-220-6500/62 от 08.02.2019 г. на директора на ОД ДФЗ - София (лист 467 от делото), г-н Благоев е уведомен за откриването на производство по издаване на АУПДВ поради нормативно неизпълнение по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 15 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. – неточно изпълнение на бизнес плана, неустановяване завършването на курс за професионално обучение във връзка със заложената в договора специфична цел и прилагане към заявката за второ плащане на документ с невярно съдържание и/или неистински документ.
Неоснователни са възраженията на касатора за необоснованост на изводите на съда с аргумент, че представеното от бенфициера удостоверение с рег. № 167-3 от 10.01.2018 г., издадено от ЦПО „П. Б“, гр. А. е неистински документ и с него не се доказва изпълнение на целите на бизнес плана. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че въз основа на събраните по делото доказателства не се установява по категоричен начин, че документът е неистински. Споделят се мотивите на съда, че този извод е неубедителен, защото е направен от административния орган само въз основа на справка, извършена на сайта на НАПОО, при която към момента на извършване на административната проверка не са открити данни за вписано в Регистъра на издадените документи удостоверение с такъв номер, както и в писмо на председателя на НАПОО (лист 435 от делото), съгласно което в Регистъра такова удостоверение не е открито, а при направена проверка в профила на ЦПО „П. Б“, гр. А. в информационната система на НАПОО, не е установено лицето Б.Б да е включено в курс за обучение през 2017 и 2018 г. Отделно от недоказване неистинността на документа, недоказано е и виновно поведение от страна на бенефициера за представяне на неистински документ.
Съдът с основание е взел предвид установеното във връзка с удостоверение per. № 6-18 от 05.01.2018 г., издадено също от лицензиран от НАПОО център - пропуски при въвеждане на същото в регистъра на НАПОО, довели до липса на информация при НАПОО за участие на жалбоподателя в курсове за обучение, но впоследствие въвеждане, както и наличие към настоящия момент на това удостоверение в регистъра и правилно е приел, че събраните от административния орган данни са недостатъчни да обосноват извод за непроведено обучение, респективно за неистинско удостоверение. Обоснован е изводът на съда, че освен, че удостоверението не е въведено в регистъра на НАПОО, други доказателства, които да установяват неистинността му, не са представени. Въз основа на изложеното, съдът правилно е приел, че не са доказани фактическите, съответно правните основания отказ за извършване на второ плащане и връщане на полученото първо плащане по чл. 38, ал. 1, т. 15 от Наредбата и АУПДВ правилно е отменен.
Неоснователни са и твърденията на касатора, че представеното второ удостоверение от ЦПО „Ирник Х“ ЕООД не изпълнява поставените специфични цели. При извършена служебно справка пред административния съд е установено, че в Регистъра на издадените документи на НАПОО е вписано удостоверение с per. № 6-18 от 05.01.2018 г., издадено на Б.Б от ЦПО „Ирник X“ ЕООД, гр. П., за професионално обучение по част от професия „Опазване компонентите на околната среда“, професия „Агроеколог“, специалност „Агроекология“, както и че е налично копие на същото, което копие е идентично с документа, част от преписката и делото. По делото не е било спорно, че ЦПО „Ирник X“ ЕООД, гр. П. притежава валидна към датата на издаване на удостоверението лицензия с № 2016121338/15.11.2016 г., поради което съдът обосновано е приел, че административният орган неправилно е отказал да цени удостоверение рег. № 6-18 от 05.01.2018 г., като доказващо изпълнението на заложената в договора специфична цел и съдът обосновано е приел, че по делото не е доказано наличие на основанията за приложение на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2, във връзка с т. 5 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г.
Неоснователно е касационното оплакване, че бенефициерът е допуснал нарушение на задълженията си по договора за безвъзмездна финансова помощ с късното представяне на второто удостоверение. При съмнения за нередовност на приложения към заявката за второ плащане документ, административният орган е дал възможност на бенефициера да поправи нередовността на заявката си, което той е сторил с представянето на второто удостоверение.
По изложените съображения първоинстанционното решение е правилно като при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.
Съобразно изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 2 755.20 лв. Същите са претендирани своевременно и са доказани по размер. С оглед фактическата и правна сложност на спора и материалния интерес, състоящ се от цената на процесното публично вземане, заплатеният адвокатски хонорар не е прекомерен и възражението на касатора в тази насока е неоснователно.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 493 от 25.11.2019 г., постановено по адм. дело № 430/2019 г., по описа на Административен съд – Перник.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, да заплати на Б.Б, с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 2 755.20 (две хиляди седемстотин петдесет и пет лева и двадесет стотинки). Решението не подлежи на обжалване.