Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране срещу решение № 2625 от 16.04.2019 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 7945/2018 г. С касационната жалба са релевирани доводи за недопустимост и алтернативно за неправилност на обжалваното съдебно решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК.Рираното в жалбата несъответствие с целта на закона не е касационно отменително основание, а основание за оспорване на индивидуален административен акт по чл. 146, т. 5 от АПК. Касационният жалбоподател заявява искане за обезсилване на съдебното решение като постановено по недопустима за разглеждане жалба, алтернативно иска отмяна на съдебното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде потвърдено решението в оспорената част. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Срещу същото решение е подадена касационна жалба от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД (“ЕСО“ ЕАД). С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационните жалби „ТЕЦ – Бобов дол“ ЕАД, представляван в съдебното заседание от адв.. С, мотивира становище за неоснователност на касационните жалби, поради което иска обжалваното решение, като допустим и правилен съдебен акт, да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение на основателност на касационните жалби. Счита, че обжалваното решение е недопустимо, като постановено в недопустимо производство, поради липса на пряк и личен правен интерес от оспорване на Решение № Ц-11 от 01.07.2018 г. в частта му по т. II.5.1., с която на „ЕСО“ ЕАД е утвърдена, считано от 01.07.2018 г., цена за достъп до електропреносната мрежа, без ДДС, в размер на 1. 39 лв./MWh, за производителя на електрическа енергия - ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД. ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД не е бил страна в производството по издаване на административния акт. Мотивите, с които съдът е приел за допустима жалбата обосновават непряк икономически интерес на дружеството, което съгласно законовото задължение по чл. 105, ал. 6 и ал. 7 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) е длъжно да предлага на оператора на електропреносната мрежа за изкупуване разполагаемост за допълнителни услуги в размер не по-малко от половината на регулировъчния диапазон на планираните за работа блокове за всеки месец. Разпоредбата на чл. 105, ал. 6 ЗЕ не регламентира цена за изкупуване на разполагаемост за допълнителни услуги за жалбоподателя, обвързана с цената за достъп до електропреносната система, за да е засегнат пряко правен интерес на жалбоподателя в първоинстанционното производство. Определянето на пределна стойност на разходите за закупуване на разполагаемост за студен резерв касае оператора на електропреносната мрежа, за когото създава задължения и не касае пряко производителя на електрическа енергия, задължен да я предлага за изкупуване, тъй като формирането на цената, на която последният продава е опосредено от други правни и фактически действия - тръжна процедура и договор. Съдебното решение е постановено в недопустимо производство, при отсъствие на правен интерес у жалбоподателя, при наличието на предпоставки по чл. 159, т. 4 АПК за прекратяване на производството. Предлага да се обезсили решението и се прекрати производството по жалбата срещу Решение № Ц-11/01.07.2018 г. в частта му по т. II.5.1. на КЕВР.
Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране и тази на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД са подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането им е процесуално допустимо.
Разгледани по същество, двете касационни жалби са неоснователни.
Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на решение № Ц-11 от 01.07.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта му по т. ІІ.5.1, с която се определя цена за достъп до електропреносната мрежа в размер на 1. 39 лв./MWh. С решението са утвърдени ценообразуващи елементи, формиращи цената за достъп до електропреносната мрежа, в това число и разходи за студен резерв в размер на 56 940 хил. лева и разходи за резерв за услуги в размер на 17 520 хил. лева.
Съдът е отменил оспорения акт, като постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. За да стигне до извод за незаконосъобразност на оспорения акт, съдът на първо място е приел, че в нарушение на чл. 26, ал. 2 от Наредба за регулиране цените на електрическа енергия (НРЦЕЕ) операторът на преносната мрежа не е представил изискуемата информация за договорената разполагаемост на студен резерв и резерв за допълнителни услуги, предоставяни на производителите на електрическа енергия и разходите на дружеството за закупуването ѝ. На следващо място, съдът е приел, че при постановяване на решението в обжалваната част, по отношение на ценообразуващия елемент разходи за студен резерв, регулаторния орган е включил заявената от оператора стойност, която е идентична със стойността за предходен регулаторен период, без да извърши собствен анализ и събере информация за договорената разполагаемост за студен резерв, предоставян от производителите на електрическа енергия и разходите на преносното дружество по закупуването ѝ от производителите. Според решаващия съд, поради неизпълнение на нормативното задължение на регулаторния орган по чл. 26, ал. 2 от НРЦЕЕ, не е изяснено дали разходите на производителите, предоставящи студен резерв не остават непокрити. Според съда неизясняването на факти и обстоятелства от значение за случая съставляват нарушение на чл. 35 АПК, което съобразно константната съдебна практика е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК.
По тези съображения решаващият съд е отменил решението в оспорената част и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Обжалваното решение е правилно.
Неоснователен е доводът за недопустимост на обжалваното решение, като постановено по недопустима за разглеждане жалба. Жалбоподателят обосновава правен интерес с представена лицензия за дейност, свързана с производство на електрическа енергия, поради което се легитимира като производител на електрическа енергия по смисъла на § 1, т. 46 от ДР на ЗЕ. В това качество е и ползвател на електропреносната мрежа и дължи заплащане на регулаторно определената цена. В съответствие с § 1, т. 41а от ДР на ЗЕ - "Ползвател на мрежата" е: а) физическо или юридическо лице - ползвател на електропреносна и/или електроразпределителна мрежа, доставящо електрическа енергия в електропреносната и/или електроразпределителна мрежа или снабдявано от такава мрежа; б) физическо или юридическо лице - ползвател на газопреносна и/или газоразпределителна мрежа, което доставя или получава доставки по газопреносна и/или газоразпределителна мрежа. Обжалваемостта на конкретния административен акт по чл. 13, ал. 9 от ЗЕ е допустима, доколкото е установено засягане на права, свободи или интереси, пряко и непосредствено за жалбоподателя, в съответствие с чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Р. Б и чл. 147, ал. 1 АПК. В случая определянето на цена за достъп до електропреносната мрежа на операторите на тези мрежи, пряко и непосредствено засяга жалбоподателя в качеството му на производител на електрическа енергия и ползвател на мрежата, по която ще осъществява преноса на произведената от него енергия. На следващо място оспорващата страна е представила и доказателства, от които се установява, че като производител на електрическа енергия има сключен договор за продажба на студен резерв за минал регулаторен период, както и документи за участие в тръжна процедура за студен резерв в процесния ценови период. Доколкото обжалваното решение е издадено и в хипотезата на чл. 21, ал. 1, т. 8а от ЗЕ, според която КЕВР определя за всеки ценови период пределни стойности на разходите на оператора на електропреносната мрежа за закупуване на разполагаемост за студен резерв въз основа на тръжна процедура, то оспорващата страна, в качеството й на производител на електрическа енергия, участващ в тръжни процедури за закупуване на разполагаемост за студен резерв има пряк и непосредствен правен интерес да оспори решението на регулаторния орган.
С оглед на тези доводи настоящият състав счита, че оспорването е допустимо, поради което и постановеното в това производство съдебно решение не е недопустимо.
Неоснователни са касационните жалби на КЕВР и „ЕСО“ ЕАД, с които се оспорва правилността на съдебното решение.
Основният мотив на решаващия съд за отмяна, като незаконосъобразен на оспорения акт, е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Като такова нарушение съдът е преценил липсата на собствен анализ при утвърждаване на цената за достъп до електропреносната мрежа, и в частност по отношение на ценообразуващия елемент - разходи за студен резерв - количества и цена за закупуване, който в случая е определен и в изпълнение на регулаторните функции на КЕВР по чл. 21, ал. 1, т. 8а от ЗЕ.
Не се оспорва от касационните жалбоподатели, че разходите за студен резерв – количества и цена са идентични, с тези заявени от електропреносното дружество, но доколкото са обосновани с достигнатите нива за предходния регулаторен период, са приети като обективни. Заявяването на стойности от страна в административното производство не освобождава регулаторния орган от задължението му да изясни релевантните за производството факти и да извърши собствен анализ. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от НРЦЕЕ, пределната стойност на разходите на оператора на електропреносната мрежа за закупуване на разполагаемост за студен резерв и услуги се изчислява след анализ и оценка на резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период и прогноза за следващия ценови период. В случая регулаторния орган напълно е ингорирал това свое задължение като е утвърдил разходите на оператора за закупуване на студен резерв в заявените стойности, които са съобразени единствено с разходите за предходния ценови период.
От заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза е установено, че по преписката липсват данни за анализ от регулаторния орган при утвърждаване на разходите за закупуване на студен резерв за релевантния ценови период. Установява се, че при подаване на заявлението от „ЕСО“ ЕАД не е представена информация за договорената разполагаемост за студен резерв, както изисква чл. 26, ал. 2 от НРЦЕЕ, в приложимата редакция. От заключението на вещото лице е установено, че при утвърждаване на цената няма данни от КЕВР да е извършен анализ дали приетата цена е в състояние да покрие икономически обоснованите разходи на централите, от които „ЕСО“ ЕАД закупува резерв. Фактът, че студения резерв се закупува чрез търгове, не означава, че част от разходите на централите не се прехвърлят в цената за произведена електрическа енергия, поради което задължение на регулаторния орган, произтичащо от принципите по чл. 23, т. 2, т. 3 и т. 5 от ЗЕ е да извърши анализ дали одобрената цена покрива икономически обоснованите разходи на централите, които предоставят студен резерв.
С оглед на изложеното, настоящият състав намира за обосновани и в съответствие с приложимия материален закон изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност решението на КЕВР в оспорената част. В нарушение на специалните регулаторни правила – чл. 26, ал. 2 и ал. 3 от НРЦЕЕ и разпоредбата на чл. 35 от АПК, регулаторния орган е постановил решение без да извърши собствен анализ на релевантните факти, както и без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е особено съществено, тъй като в изпълнение на регулаторната функция по чл. 21, ал. 1, т. 8а от ЗЕ, КЕВР е определила по този начин не само ценообразуващ елемент, а и пределната стойност на разходите за закупуване на разполагаемост за студен резерв въз основа на тръжна процедура, която при провеждане на тръжни процедури, в които участва и оспорващата страна, ще има обвързващо значение.
С оглед на изложеното и при споделяне мотивите на първоинстанционния съд, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2625 от 16.04.2019 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д.№ 7945/2018 г. Решението е окончателно.