Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Пловдив против решение № 637/12.03.2020 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по административно дело № 2247/2019 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-16001618005711-091-001/08.04.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 397/28.06.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП – Пловдив, и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 5 310 лв.

Директорът на Дирекция ОДОП - Пловдив оспорва решението с доводи за неговата неправилност, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК. Претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди РА, както и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер 5 000 лв. и разноски за държавна такса в размер на 1 700 лв.

Ответникът по касационната жалба – А.Г, ЕГН [ЕГН] с адрес: [населено място], [адрес] – оспорва същата чрез процесуалния си представител адв.. И по съображения, изложени в писмено становище. Иска да бъде оставено в сила решението на административния съд и не претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № Р-16001618005711-091-001/08.04.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 397/28.06.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП – Пловдив. Със същия е установена отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК в приложимата редакция /ДВ бр. 105/05 г./ на ревизираното лице А.Г в качеството му на управител на "МА - АРС" ЕООД, ЕИК 160042115 за дължимите от дружеството: 1. ДДС в размер на 155 143.90 лв. и лихва 87 196.46 лв. за данъчните периоди м. декември 2012 г. – м. май 2014 г., установени с влязъл в сила РА № Р-16-1401042-091-01/22.10.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден от директора на Дирекция ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 1244/23.12.2014 г., както и с решение № 1512/26.07.2016 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 651/2015 г., оставено в сила с решение № 778/20.06.2017 г. по адм. д. № 10460/2016 г. на Върховния административен съд; 2. Осигурителни вноски за ДОО като осигурител в размер на 622.85 лв. и лихва – 306.60 лв. за периода м. януари – м. февруари 2014 г.; 3. Вноски за УПФ като осигурител в размер на 174.94 лв. и лихва – 86.22 лв. за периода м. януари – м. февруари 2014 г.; 4. Вноски за здравно осигуряване като осигурител в размер на 282.82 лв. и лихва 139.29 лв. за периода м. януари – м. февруари 2014 г. по подадени декларации обр. 6.

Първоинстанционният съд е приел, че оспорването е допустимо, че РА е издаден от компетентни органи по приходите след надлежно възложено от компетентен орган ревизионно производство без да са допуснати съществени процесуални нарушения. За да отмени като незаконосъобразен РА е приел следното:

Наличието на първия елемент от фактическите състави на чл. 19, ал 1 и ал. 2 ДОПК е безспорен – ревизираното лице е било управител на "МА-АРС" ООД за периода от 17.04.2006 г. до 11.09.2014 г. заедно с М.М. По отношение на втория елемент от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК – укриване на факти и обстоятелства от управителя А.Г, които той по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или пред публичния изпълнител съдът е изложил мотиви за това, че от една страна Геворгян не е подавал декларации от името на дружеството, нито е упълномощавал С.Зич да ги подаде, но от друга с оглед спецификата на ползване на данъчен кредит с фактури, които не отразяват реални доставки, в случая за задълженията по РА № Р-16- 1401042-091-001/22.10.2014 г., е налице и втората предпоставка. По отношение на третия елемент от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК – пряка причинна връзка между укриването на фактите и обстоятелствата и несъбираемостта на задълженията на "МА-АРС" ООД за данъци и задължителни осигурителни вноски съдът е приел, че той не е доказан. Към момента на издаване на ревизионния доклад в ревизията на "МА-АРС" ЕООД – 01.09.2014 г. дружеството е притежавало активи и налични парични средства в касата, покриващи ако не изцяло, то частично задълженията, установени с издадения му РА, но предварителни обезпечителни мерки не са наложени. Налице са данни само за изпратени запорни съобщения до всички банки, във връзка с които било установено, че дружеството не притежава банкови сметки.

Относно елементите от фактическите състави на чл. 19, ал. 2 ДОПК съдът е изложил мотиви за това, че не е изготвена от ревизиращият екип пазарна оценка на продадените ДМА и не са налице доказателства за това, че управителят Геворгян е използвал и усвоявал парични средства от касата на дружеството, обстоятелство потвърдено и от съдебно-счетоводната експертиза /ССЕ/. За задълженията на "МА-АРС" ООД /след 11.09.2014 г. – ЕООД/ за задължителни осигурителни вноски, според административния съд не може да бъде ангажирана отговорност на управителя по реда на чл. 19 ДОПК, тъй като те не са установени с РА.

Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Административен съд - Пловдив като валидно, допустимо и правилно по своя резултат, въпреки наличието на непрецизни мотиви в някои негови части.

Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че оспореният РА е издаден от компетентни органи по приходите в регламентираната от чл. 120 ДОПК форма, както и че в ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

На първо място следва да се посочи, че с РА е ангажирана отговорност на ревизираното лице за задълженията на "МА-АРС" ООД /след 11.09.2014 г. – ЕООД/ за ДДС и задължителни осигурителни вноски в качеството му на негов управител на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК. В ревизионния доклад на стр. 14 изрично е посочено, че не са установени при ревизията факти и обстоятелства, обуславящи наличието на която и да е от двете хипотези на чл. 19, ал. 2 ДОПК. В решението си решаващият орган не се е позовал изрично на чл. 19, ал. 2 ДОПК, но е приел, че са налице счетоводни данни за извършени неправомерни плащания от имуществото на дружеството, представляващи скрито разпределение на печалба или дивидент, тъй като е отчетено към 31.12.2014 г. изменение за сметка на собствениците на собствения капитал на дружеството в намаление със сумата от 220 000 лв. Констатирано е въз основа на данните в ГФО намаление на ДМА, които към 31.12.2012 г. са били на стойност 279 000 лв., а към 31.12.2014 г. – 42 000 лв. С оглед на това правилно първостепенният съд е обсъдил и правното основание чл. 19, ал. 2 ДОПК.

Правилно е приел съдът, че първата предпоставка за ангажиране отговорността на ревизираното лице за задълженията на дружеството по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК в приложимата редакция /ДВ бр. 105/2005 г./ е налице, тъй като то е било управител на "МА-АРС" ООД в периодите, за които са установени тези задължения. Правилно също така е приел, че е доказана втората предпоставка за ангажиране отговорността на управителя по чл. 19, ал. 1 ДОПК за задълженията за ДДС. Въпреки че той лично не е подавал СД по ЗДДС и не е упълномощавал лицето, което ги е подало, няма как да не е знаел, че с тях дружеството декларира по-малък размер на ДДС за внасяне от реално дължимия. С влезлия в сила РА на "МА-АРС" ЕООД не са установени задължения за ДДС в резултат на непризнато право на данъчен кредит поради недоказана реалност на доставките, противно на изложеното в мотивите на оспореното първоинстанционно решение. При ревизията е установено, че не всички продажби, за които са налице данни от използвания от дружеството програмен продукт „Микроинвест коктейл“ са отчетени от фискалното устройство, както и че неправомерно е ползван данъчен кредит по фактури, които са били погрешно включени в дневниците за покупките /дублирани или неиздавани въобще/ за данъчни периоди от 2011 г. и 2012 г., впоследствие сторниран в данъчните периоди м. март и м. април 2014 г. Дори за погрешно включените фактури управителят да не е знаел, доколкото е възможно това да се дължи на счетоводна грешка, то за неотчитането на всички продажби чрез фискалното устройство това знание е било налице, още повече, че той е бил един от регистрираните оператори.

Правилен е и изводът на съда, че не е доказано наличието на пряка причинна връзка между действията на управителя по укриване на приходи от продажби и деклариране на по-малък размер ДДС от реално дължимия и невъзможността да бъдат събрани установените с РА задължения на "МА-АРС" ЕООД за ДДС ДДС в размер на 155 143.90 лв. за данъчните периоди м. декември 2012 г. – м. май 2014 г. Според изложените мотиви в РА и решението на решаващия орган пряката причинна връзка е налице, тъй като поради неверните данни в подадените СД по ЗДДС приходната администрация на практика е лишена от годно изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК и в резултат на това не е могла да проведе принудително изпълнение за събирането им. Несъстоятелността на тази теза напълно се опровергава от безспорно установения в самото ревизионно производство факт на коректно подадени декларации обр. 6 по реда на на Наредба Н-8 от 25.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и самоосигуряващите се лица отм. , но действаща през процесните периоди от време, които не са внесени, и също не са събрани принудително. По отношение на тях не е образувано изпълнително производство, въпреки че тези декларации също са изпълнително основание съгласно чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК.

Двете хипотези, регламентирани в чл. 19, ал. 2 ДОПК, изискват управител или член на орган на управление недобросъвестно да е извършил плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или 2, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или да е отчуждил имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски.

Според ССЕ, приета без оспорване от страните, през 2014 г. дружеството не е извършвало продажба на ДМА. Такива са били продадени през 2013 г. на стойност 154 836 лв. Ревизионното производство на „МА-АРС“ ООД за установяване на задължения по ЗДДС е образувано със заповед за възлагане на ревизия № 1401042/07.03.2014 г., т. е. няма как установените с РА задължения за ДДС да са останали несъбрани в резултат на продажбите на ДМА на стойност 154 836 лв., извършени през 2013 г. Не е доказано от страна на ответника по делото и обстоятелството, че тези ДМА са продадени на цени, значително по-ниски от пазарните. Балансовата стойност на собствените активи към 31.12.2014 г. според ССЕ е 33 234.75 лв. и тя е формирана в резултат на натрупаните амортизации. Към 31.12.2013 г. балансовата стойност на активите според ССЕ е 104 400.18 лв. Не е налаган запор върху тях като обезпечителна мярка и същите не са били описвани в производство по принудително изпълнение.

Според ССЕ към 31.12.2013 г. по счетоводни данни сметка 501 „Каса в лева“ е с крайно салдо 260 849.35 лв. През 2014 г. /до 30.08./ са възстановени на собственика М.М внесените от нея през 2012 г., 2013 г. и 2014 г. средства по сметка 499 „Други кредитори“ в размер на 183 708. 45 лв. Сумите са внасяни и възстановявани по решение на общото събрание, състоящо се от двамата съдружници, които са и управители /чл. 136, ал. 1 ТЗ/. Съгласно чл. 134, ал. 1 ТЗ по решение на общото събрание за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства съдружниците могат да бъдат задължени да направят допълнителни парични вноски за определен срок. Допълнителните вноски са съразмерни на дяловете в капитала, ако не е предвидено друго. Според ал. 3 Допълнителните вноски не се отразяват в капитала на дружеството и за тях може да се уговори дружеството да плаща лихви. За връщането на допълнителни парични вноски чл. 73в не се прилага. Не е спорно между страните по делото, че внесените от М.М суми са предоставени на дружеството временно и подлежат на възстановяване по решение на общото събрание. ССЕ установява, че възстановяването им също е ставало по решение на общото събрание. Възстановяването на внесените суми може да бъде обяснено с предстоящата продажба на дяловете на дружеството с договора от 10.09.2014 г.

В решението на решаващия орган не са изложени мотиви за това, защо според него така възстановените суми представляват скрито разпределение на печалбата по смисъла на пар. 1, т. 4, б. „в“ и т. 5, б. „а“ ЗКПО – начислени изплатени или разпределени под каквато и да е форма суми на съдружник, които не са свързани с осъществяваната от дружеството дейност или превишават обичайните пазарни нива, нито защо това възстановяване според него е извършено неправомерно от единия управител.

По отношение на задължителните осигурителни вноски не се установява, нито се твърди от приходната администрация укриване на факти и обстоятелства от управителя А.Г, които той по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или пред публичния изпълнител, в резултат на което укриване не са били събрани задълженията на дружеството за тях. Поради това правилно е приел административният съд, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ревизираното лице за тези задължения на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК. Доколкото според законовия текст на чл. 19, ал. 1 ДОПК отговорността е за несъбрани задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на задължено лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК, а според ал. 2 за неизплатени от задълженото лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, то неправилен е изводът на съда, че отговорността може да бъде ангажирана само за установени с РА задължения. Неизплатени по смисъла на чл. 19, ал. 2 ДОПК са и декларираните, но невнесени в срок задължения, а те са и подлежащи на събиране по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК, тъй като съгласно чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК въз основа на подадената от задълженото лице декларация с изчислени от него задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски се предприема принудително изпълнение.

С оглед акцесорния характер на вземането за лихва за забава, недължимостта на главниците влече след себе си и недължимост на установените с РА лихви.

По така изложените съображения оспореното решение на Пловдивския административен съд следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 637/12.03.2020 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по административно дело № 2247/2019 г. Решението не подлежи на обжалване.