Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет Пловдив, чрез процесуален представител, срещу решение №252/30.01.2020 г. по адм. дело №3409/2019 г. на Административен съд - Пловдив, с което са отменени по протест на прокурор в Окръжна прокуратура - Пловдив следните части от Наредба за условията и реда за записване, отписване и преместване на деца в общински детски ясли и детски градини на територията на община П.: по т. 1.4. от Приложение №1 - липса на задължения на майката и бащата към община П. към предходната календарна година; по т. 1.4 от Приложение №2 - липса на задължения на майката и бащата към община П. (този критерий се ползва и от родителите, които нямат движимо и недвижимо имущество в община П.); по 1 точка на родител; автоматична проверка от директора на детското заведение при записване или документ от община П. за липса на задължения за всеки от родителите; по т. 14 и т. 15 от Приложение №3 - документ от община П. за липса на задължения за майката и бащата (само ако не се прилага автоматична проверка). Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно и немотивирано, иска отмяната му, отхвърляне на протеста срещу оспорените текстове на Наредбата, присъждане на разноски по делото.

Ответникът по касационна жалба - прокурор в Окръжна прокуратура - Пловдив, не взима становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, АС - Пловдив е изложил мотиви, че оспореният пред него нормативен акт е издаден от компетентен орган - Общински съвет - Пловдив, при спазване на приложимите административно - процесуални норми, в изискуемата от закона форма. АС е приел, че оспорените от прокурора норми на Наредбата противоречат на нормативни актове от по - висок ранг, а именно чл. 9б, чл. 81 и 92 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ) и чл. 3, ал. 2, т. 3 и т. 4, чл. 7, чл. 55 и 56 от Закон за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). Решението е правилно като краен резултат.

Законосъобразни са изводите на АС, че въведеният критерий за класиране на децата за прием в детските ясли и яслените групи в детските градини от 3 - месечна до 3 - годишна възраст и в групите на детските градини от 3 - годишна възраст до постъпването им в първи клас в учебно заведение на територията на община П. "липса на задължения на родителите към община П. към предходната календарна година" противоречи на уредения в чл. 9б ЗМДТ специален ред за събиране на публични задължения към общините по реда на чл. 4, ал. 1 - 5 ЗМДТ, препращащи от своя страна към реда по Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В случая, отменените текстове на Наредбата предполагат не само липса на задължения за неплатена такса за детска ясла или детска градина по чл. 81 ЗМДТ, което е свързано с предоставянето на услугата, за която се кандидатства и е дължима по силата на чл. 6 от ЗМДТ, но и задължения с произход от други правоотношения - данъци недвижим имот, данък МПС, такса смет, глоби за неправилно паркиране и т. н. Очевидно, че целта на процесните подзаконови разпоредби е освобождаване на местната приходна администрация от нормативно установената й роля по установяване и събиране на публични вземания по реда на ДОПК, като вмени задължението на частноправните субекти, застрашавайки включително и правото на предучилищно образование на децата им от трета и четвърта подготвителна група.Така формулираните отменени от АС норми на Наредбата не диференцират не само вида на задължение на родителите към община П., но и дали актът за установяването му е оспорен по административен или съдебен ред, дали е налице незавършено съдебно производство по оспорването му и съответно препятстват правото на защита на родителите срещу подобни актове за установяване на публични общински задължения. Следва да се отбележи, че оспорените и отменени текстове на Наредбата противоречат и на чл. 56 ЗПУО относно задължителното предучилищно образование, което съгласно чл. 9 ЗПУО е безплатно и подобен финансов критерий за класирането за групи за безплатно предучилищно образование е в противоречие със законовите норми от по - висок ранг, нарушавайки и прогласения от чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗПУО принцип на равен достъп до качествено образование за всяко дете (независимо от наличието или липса на задължения на родителите му към общината). Предвид изложеното преценката на АС - Пловдив за незаконосъобразност на обжалвания пред него нормативен акт е правилна.

Настоящият съдебен състав констатира, че в диспозитива на съдебното решение е формулирано задължение за друг Общински съвет, различен от издателя на Наредбата, да обнародва решението, но намира че се касае за очевидна фактическа грешка, подлежаща на поправка от първоинстанционния съд по реда на чл. 175 АПК и същата не представлява касационно основание.

Решението като правилно следва бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №252/30.01.2020 г. по адм. дело №3409/2019 г. на Административен съд - Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.