Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ срещу решение № 617 от 02.08.2019 г. по адм. дело № 810/2018 г. на Административен съд – Хасково.

С обжалваното решение Административен съд – Хасково е отменил уведомително писмо изх. № 02-260-6500/4518 от 13.08.2018 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“, направление „Традиционни практики за сезонна паша“ от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2015 г. по заявление на Х.С.

Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът неправилно е интерпретирал фактите по делото и е достигнал до погрешни правни изводи. Счита, че фактическите констатации в оспореното уведомително писмо са базирани на извършените проверки на място, за които са съставени надлежни актове. Сочи, че проверката на място, при която е установено неспазване на базовите изисквания от земеделския стопанин, е извършена в срока на разрешителното за паша и констатациите от същата са обосновали недопустимост на исканото подпомагане по цялото заявление на оспорващия. Възразява по извода на съда, че Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните плащания по мярка 10 „Агроекология и климат“ е приложена за период на проверка, през който не е била действащ нормативен акт по съображения, че към датата на произнасяне на органа по подаденото заявление на земеделския стопанин същата е била приета и има обвързваща сила при произнасяне по заявленията за кампания 2015 година. При тези съображения, развити в касационната жалба, иска да се отмени обжалваното решение и се реши спора по същество като се отхвърли първоначалната жалба. Претендира присъждане на разноски по...