О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 321

София, 22.04.2016 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бонка Йонкова

ЧЛЕНОВЕ: Евгений Стайков

Галина Иванова

изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 2402/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Г. Т. Х. против решение от 26.11.2014г., постановено по в. гр. д. №6241/2013г. по описа на Софийски градски съд, г. о., ІІ-Б състав.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че въззивният състав неправилно е изтълкувал и приложил разпоредбите на чл. 21 и чл. 23 ТЗ във вр. с чл. 89 ЗЗД. Сочи се, че направените от въззивния съд правни изводи не съответстват на установената по делото фактическа обстановка. Излагат се аргументи, че оттеглянето на упълномощаването на прокуриста по реда на чл. 25 ТЗ, обуславя прекратяване по право на договорните правоотношение между търговеца и прокуриста. С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново решение, с което предявеният като частичен иск за неустойка по чл. 92 ал. 1 ЗЗД да бъде уважен изцяло с присъждане на разноски за трите инстанции.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поставя следния материалноправен въпрос, за който твърди, че е налице допълнителната предпоставка по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение: „С оглед разпоредбата на чл. 89 ЗЗД, оттеглянето на упълномощаването на прокуриста по реда на чл. 25 от ТЗ, би ли могло да се разглежда като основание за прекратяване на договора по чл. 23...