О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 219

Гр.София, 26.04. 2016 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 20.04.2016 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова

ч. т.д. № 267/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Националната агенция за приходите [населено място], чрез пълномощника й - ст. експерт по приходите в отдел „Ч.” – Д. Н., срещу определение № 565/24.08.2015 г. на Апелативен съд [населено място] по в. ч.т. д.№ 544/2015 г. в частта, с която е потвърдено определение № 1734/13.05.3015 г. по т. д.№ 1891/2014 г. на Варненски окръжен съд за оставяне без уважение на искането на НАП – [населено място] за конституиране на МРРБ като съищец, на основание чл. 26 ал. 4 ГПК. Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения за обжалване срок, срещу подлежащ на касационно обжалване акт. В нея се излага, че обжалваното определение е неправилно. В производството по чл. 422 ГПК НАП не действа от свое име, а като процесуален субституент. Носителят на правото е съответното министерство, с оглед произхода на частното държавно вземане /наложена финансова корекция/, възникнало на основание договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, сключен между ответника и МРРБ. На НАП са делегирани правомощия само да установява по размер, да обезпечава и да събира вече възникнали частни държавни вземания. В тази хипотеза нормата на чл. 26 ал. 4 ГПК е приложима и задължава съда служебно да конституира като главна страна носителят на материалното право, наред с процесуалния субституент. По тези съображения се моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо...