О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.282

гр. София, 07.04.2016 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№1552 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 11.12.2014 г. по гр. д.№337/2014 г. на ОС Монтана, поправено с решение от 06.03.2015 г. по гр. д.№337/2014 г. на ОС Монтана. С обжалваното решение е потвърдено решение от 06.06.2014 г. по гр. д.№70623/2013 г. на РС Монтана, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] иск по чл. 422 от ГПК за признаване на установено по отношение на авалистите В. Г. Т., Савка Г. Т. и Д. Ф. Ф., че дължат на джиратаря [фирма], сумата от 18 374.46 лв. по запис на заповед от 29.09.2009 г., ведно със законната лихва от 05.06.2013 г. до окончателното изплащане, за която сума са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д.№80615/2013 г. на РС Монтана.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно. Посочва се, че в нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че при предявен иск за вземане срещу авалиста по запис на заповед, следва да се приложи 1-годишния давностен срок по чл. 531, ал. 2 от ТЗ, вместо специалната 3-годишна давност по чл. 531, ал. 1 от ТЗ. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1...