О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3087

гр.София, 25.11.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

като разгледа докладваното от съдия Чаначева ч. т.д. №1232/2024 г. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на „Карловогаз“ ООД, [населено място] срещу определение № 564 от 18.09.2023 г. по в. т.д. № 201/2023г. на Софийски апелативен съд.

Върховният касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.274 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.

При произнасяне по съществото на частната жалба настоящият състав съобрази следното :

С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е изменил постановеното от него решение по делото в частта му за разноските, като е присъдил за защита по делото пред него в полза на „ БулГАзНет“ООД сумата 5000лв., разноски за въззивното производство. Съдът се е позовал на формираната константна практика на ВКС, съобразно която доказателствата представени за заплащане на адвокатско възнаграждение следва да бъдат третирани като доказани разноски и без да е представен договор за правна помощ и съдействие.

Частният жалбоподател е преповторил изложеното и пред въззивния съд, разбиране че в противоречие с ТР ОСГТК № 6/12г. съдът не е отчел липсата на договор, с който разноските да бъдат договорени при указване на вида на плащане и документалното установяване на заплащането на разноски по банков път.

Частната жалба е неоснователна.

Законосъобразно е приетото от състава за дължимост на разноски, реално направени и заплатени във въззивното производство, като приложения касов ордер / така както е...