О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 3065

гр. София,21.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№1240 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на държавата, представлявана от министъра на финансите срещу решение №50 от 22.01.2024 г. по в. т.д.№394/2023 г. на САС. С обжалваното решение (постановено след като с решение №124 от 11.05.2021 г. по т. д.№630/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение са обезсилени решение №2288 от 04.09.2018 г. по в. т.д.№1751/2018 г. на САС и потвърденото с него решение №2067 от 03.11.2017 г. по т. д.№2162/2016 г. на СГС в частта им по предявения от „ Ф-строй груп“ ЕООД срещу ВСС частичен иск по чл.59 ЗЗД и връщане на делото за ново разглеждане с указания за конституиране на надлежния ответник) е потвърдено решение №260086 от 13.02.2023 г. по т. д.№2162/2016 г. на СГС, с което държавата, представлявана от министъра на финансите е осъдена на основание чл.59, ал.1 ЗЗД да заплати на „Ф - строй груп“ ЕООД сумата от 1 934 009.37 лв., представляваща стойността на допълнително извършени СМР на обект преустройство на съществуващи сгради, находящи се в [населено място], [улица] за нуждите на Софийски районен съд, извън предмета на обществена поръчка по договор №93-00-183 от 14.08.2012 г. и договор №93-00-227/24.10.2012 г., ведно със законната лихва от 02.09.2021 г. до окончателното изплащане.

В жалбата и в обективираното в нея изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се излагат съображения, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа се, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд не е изложил мотиви по наведените от държавата възражения за заобикаляне на закона и за изтекла погасителна давност, респ. не е обсъдил доводите и възраженията на страната и е оставил без уважение доказателствено искане за допускане на съдебно-оценителна експертиза, като посочените нарушения са довели до очевидната неправилност на решението.

Ответникът по касация „Ф - строй груп“ ЕООД /н/, чрез процесуалния си представител, упълномощен от синдика след изрично разрешение на съда по несъстоятелността, навежда доводи за липса на основание за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд, препращайки на основание чл.272 ГПК към мотивите на първата инстанция, е приел, че предявеният срещу държавата иск по чл.59 ЗЗД е основателен за сумата от 1 934 009.37 лв., представляваща стойността на допълнително извършени СМР, на обект преустройство на съществуващи сгради държавна собственост, находящи се в [населено място], [улица] за нуждите на Софийски районен съд, (които допълнителни СМР са били необходими, за да може да функционират сградите), извън предмета на обществена поръчка по договор №93-00-183 от 14.08.2012 г. и договор №93-00-227/24.10.2012 г., ведно със законната лихва от 02.09.2021 г. до окончателното изплащане. По отношение наведените във въззивната жалба доводи относно липсата на надлежна легитимация на ответника, съдът, позовавайки се на решение №124 от 11.05.2021 г. по т. д.№630/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, е посочил, че ответникът е процесуално и материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск. Изложил е съображения, че съобразно заключението на приетата от първата инстанция СТЕ (което следва да бъде кредитирано като обективно, обосновано, компетентно дадено и съобразено с доказателствата по делото), вследствие на извършените от ищеца допълнителни непредвидени СМР, пазарната цена на имота държавна собственост се е увеличила със сумата от 2 258 744 лв., а стойността на извършените от изпълнителя допълнителни СМР (с включени стойност на материалите и труда, които са били вложени за тяхното извършване, към релевантния времеви момент, включително и ДДС, но без да е включена печалба за изпълнителя), е в размер на 1 964 125.60 лв. Изразил е становище, че при извършване на съпоставка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника в резултат на извършените допълнителните СМР, не следва да се взима предвид изготвената във въззивното производство съдебно-оценителна експертиза, тъй като в нея е определена увеличената пазарната стойност на процесния имот, но вследствие на всички извършени по процесните договори СМР и то към различни времеви моменти. Намерил е за неоснователни и оплакванията във въззивната жалба за несъобразяване от страна на първоинстанционния съд с уговорения в клаузата на чл.5, ал.1 , т.4 на Договор № 93-00-183/14.08.2012 г. и Договор № 93-00-227/24.10.2012 г. лимит от 10 % за заплащане на извършени, непредвидени в договорите СМР, тъй като посочените договори не представляват основание на исковата претенция по чл.59 ЗЗД и е достигнал до извод, че на ищеца се дължи по-малката от посочените по-горе стойности или сума в размер на 1 964 125.60 лв.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.

При постановяване на обжалваното решение не е осъществено нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради което не се установява твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.

С оглед изложеното и тъй като касаторът не е формулирал материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд (наведените доводи за противоречие на решението с практиката на ВКС, не съставляват конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право), а така също и съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения (според които обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без касаторът да е посочил общото основание за селектиране на касационната жалба - правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба), настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението. Следва да се посочи, че дори и да се приеме, че се поставя въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните, то касационно обжалване отново не може да бъде допуснато. При постановяване на решението си въззивният съд е изложил мотиви, съдържащи обсъждане и преценка на всички събрани по делото относими доказателства (вкл. заключенията на поисканата от ответника и допусната пред въззивната инстанция СОЕ), а така също и фактически констатации и правни изводи, след подробно произнасяне по всички доводи, възражения и искания на страните (възражения за заобикаляне на закона и за изтекла погасителна давност се навеждат едва пред касационната инстанция). С оглед изложеното въззивният съд се е съобразил изцяло с константната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК, съгласно която в задължение на съда е да даде собствено разрешение по предмета на делото, като обсъди своевременно наведените доводи и възраженията на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и допустимите според ГПК доказателствени средства.

С оглед изхода на правния спор касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 40 245 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №50 от 22.01.2024 г. по в. т.д.№394/2023 г. на САС.

ОСЪЖДА Държавата, чрез министъра на финансите, с адрес за призоваване: [населено място] 1040, [улица] да заплати на „Ф -строй груп“ ЕООД /н/, ЕИК[ЕИК], сумата от 40 245 лв., разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.