Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Д. К.ва Тонева от гр. Р. против Решение № 3125 от 10.05.2013 г. по адм. дело № 14428/2012 г. на Административен съд София - град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът – „К”ООД, гр. Р., чрез своя процесуален представител, взима становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение Административен съд Софи – град е отхвърлил жалбата на Д. К.ва Тонева срещу Решение № 237 от 31.10.2012 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията), с което е установено, че по отношение на касатора не е осъществено от „К”ООД нарушение на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Решаващият съд е приел, че оспореният административен акт не страда от пороци по чл. 146 АПК, тъй като не е установено неблагоприятно третиране на Д. К.ва Тонева по признак „етническа принадлежност” по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗД, а изложените оплаквания сочат по-скоро на трудово-правни спорове, които следва да се разрешат по реда на Кодекса на труда. Решението е неправилно.
Административното производство пред КЗД е образувано с разпореждане № 34/19.01.2012 г. на Председателя на КЗД по жалба с вх. № 44-00-4444/29.12.2011 г. от Д. К.ва Тонева. С решение № 237/31.10.2012 г. Комисията е установила, че по отношение на касатора не е извършена дискриминация по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр.
При постановяването на решението обаче е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Правилата за производство пред КЗД председателят на Комисията, при необходимост, може да променя постоянните състави, да разпореди заместване в други състави и да създава заседателни състави ad hoc. По силата на чл. 13 от същите правила членовете на заседателните състави са длъжни да присъстват на заседанията лично като упълномощаване не се допуска. По аргумент от чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Правилата съставът, извършил проучването и обявил преписката за решаване, не може да бъде променян до произнасяне на решението. Като при невъзможност за участие в произнасянето на решението поради смърт, лишаване от права, поставяне под запрещение, трайно заболяване или загубване качеството си на член на Комисията, преписката се връща за разглеждане в открито съдебно заседание от променения състав с призоваване на страните.
Видно от протокола на проведеното на 04.10.2012 г. открито заседание, който в качеството си на официален свидетелствуващ документ се ползува с обвързваща съда материална доказателствена сила, преписката е разгледана по същество и е обявена за решаване в заседателен състав, включващ Л. К. - председател, С. А. - докладчик и С. Й.. Последната въз основа на заповед № 5785/03.10.2012 г. на председателя на КЗД е замествал титулярния член на състава – З. Д.. Обжалваното решение е изготвено и подписано от състав – Л. К., С. А. и З. Д., която не е участвала в административното производство към момента на приключване на устните състезания и обявяването на преписката за решаване. С така постановеното решение съставът на КЗД е формирал вътрешно убеждение по предмета на спора, намерило външен израз в атакувания административен акт.
Установените факти обосновават извод, че решението на КЗД е постановено от ненадлежен състав - при произнасянето му е участвал член на Комисията, който според отразеното в титулната част на протокола от 04.10.2012 г. не е взел участие в заседателния състав, обявил преписката за решаване (Арг.: чл. 63, ал. 2, вр. с чл. 48, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 от ЗЗДискр.). Постановяването на решение от комисар, непосочен като член на заседателния състав, разгледал преписката по същество, представлява съществено нарушение на предписанията на чл. 35, ал. 2, вр. с чл. 32, ал. 3, вр. с чл. 14, ал. 1 и чл. 13 от Правилата за производство пред КЗД, приети с решение от 11.10.2005 г. От своя страна неспазването на утвърдените от самия орган Правила нарушава регламентираните в чл. 10, ал. 1 и чл. 13 от АПК, вр. с чл. 70, ал. 1 от ЗЗДискр. общи принципи на самостоятелност и безпристрастност и на последователност и предвидимост на административното производство, и съставлява абсолютно основание за отмяна на решението.
Като не е съобразил дотук изложените обстоятелства, Административен съд София - град е постановил съдебния си акт в нарушение на материалния закон. Решението следва да бъде отменено, а спорът - решен по същество като се отмени Решение № 237 от 31.10.2012 г. на КЗД, а преписката да се върне на Комисиятта за ново произнасяне по жалбата на Д. К.ва Тонева при спазване на Правилата за производство пред КЗД, ЗЗДискр. и АПК. Разноски не се претендират.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3125 от 10.05.2013 г. по адм. дело № 14428/2012 г. на Административен съд София – град и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ решение № 237 от 31.10.2012 г. на Комисията за защита от дискриминация.
ВРЪЩА делото като административна преписка на Комисията за защита от дискриминация за ново произнасяне по жалбата с вх. № 44-00-4444/29.12.2011 г. на Д. К.ва Тонева от гр. Р.. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ П. Н./п/ Л. П. Л.П.