Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 27 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси /ЗПРКИ/ .
Върховният административен съд е сезиран с доклад на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика /КБККИПЕ/Комисията/ при Народното събрание на Р. Б., с който е установено нарушение на чл. 14, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 12, т. 2 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, осъществено от народния представител А. Д. Д., с искане за установяване на конфликт на интереси.
В съдебно заседание представляващият Комисията нейн председател В. Н. И. и адв. Н. поддържат исканията в доклада, като излагат съображения, че
по отношение на народния представител А. Д. е констатирано, че е налице конфликт на интереси, изразяващ се в получаването на хонорар от 2 милиона лева от структура на "М. Х." АД, което Комисията квалифицира като икономическа зависимост. Съгласно чл. 14, т. 4 от ЗПРКИ, лицето, заемащо публична длъжност, следва да посочи данни за "свързани лица". Сред тях са и юридическите лица, с които лицето, заемащо публична длъжност е в икономическа зависимост. Твърди се също така, че като не е посочил в декларациите си по чл. 12, т. 2 от ЗПРКИ, депозирани в 40 и 41 Парламент, данни за свързани лица, народният представител Доган е укрил частен интерес, като легалната дефиниция на "свързани лица" се съдържа в §1, т. 1 от ДР на ЗПРКИ. Веднъж възникнал, частният интерес, не е времево ограничен, той мотивира и ръководи поведението на лицето, заемащо публична длъжност по начин, различен от интересите на обществото, които следва да го ръководят. Освен това в нарушение на чл. 16, ал. 1 и 2, във връзка с изпълнение на задължението по чл. 12, ал. 4 от ЗПРКИ, както и във връзка със задължението си по чл. 119 от ПОДНС, народният представител А. Д. не е подавал нито една декларация за наличие на частен интерес при приемане на актове на Народното събрание /частност при гласуване на бюджетните кредити за [Фирма 1], основният източник за финансиране на "Ц"АД София от страна на председателя на ДПС и председател на парламентарната група на ДПС А. Д.. На 25.03.2010 година на заседание Комисията е взела решение за образуване на преписка за установяване на конфликт на интереси по отношение на народния представител А. Д.. Комисията е изпратила писма до министър-председателя на РБългария, и до министъра на икономиката, енергетика и туризма, до председателя на Съвета на директорите на "И"АД, в което холдингът притежава 60% от акционерния капитал. Делът на държавата е продаден по реда на масовата приватизация и държавното участие в дружеството било прекратено през 2003 година.
Въз основа на така обсъдените доказателства, Комисията е приела, че като народен представител А. Д. е бил длъжен да подаде декларация по чл. 12, т. 2 от ЗПРКИ, като съгласно чл. 14, ал. 1, т. 4 от закона в тази декларация е следвало да посочи данни за свързани лица, към дейността на които лицето, заемащо публична длъжност има частен интерес. П.и се легалната дефиниция на понятието "свързани лица", дадена в §1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на ЗПРКИ, Комисията е приела, че като се е съгласил да му бъдат възложени задания по четирите договори за поръчка, за изпълнението на които Доган не притежава компетентност в лично качество, той не е съобщил информация за "свързани лица" и по този начин е затаил истина, която дефинира частния му интерес. П.та на декларациите сочи, че по този начин Доган е укрил информация от обществото, прикривайки икономическа и политическа зависимост в качеството си на публична личност. Създадена веднъж, зависимостта не е времево ограничена и целта на закона е да бъде декларирана всяка зависимост, за да се предотврати конфликт на интереси. Поради това на заседание от 30.07.2010 година по протокол №32 от същата дата КБККИПЕ е взела решение, с което е приела, че са налице данни за конфликт на интереси по отношение на народния представител А. Д. Д. и на основание чл. 27 от ЗПРКИ изпраща доклада на Върховния административен съд за произнасяне по компетентност.
В хода на съдебното производство са представени писмени доказателства, които установяват следните обстоятелства:
Приложени са докладите по четирите договори за поръчка от страна на "И"ЕАД с непарична вноска, представляваща стойността на правото на собственост върху изключените от държавния горски фонд недвижими имоти, чрез издаване на нови акции на стойност 2 711 200 лева. Съгласно протокол №34/2.09.2009 година МС е взел решение, с което е определил "Х"ЕАД - клон "Х"АД. Следва да бъде установено наличие на частен интерес и съпътстваща го облага. Необходимо е също така частният интерес да е повлиял върху обективното и безпристрастно изпълнение на задълженията на народния представител. Обстоятелството, че Доган е получил облага от частно търговско дружество във форма на възнаграждение за извършените поръчки, не е достатъчно, за да се приеме, че е налице конфликт на интереси, а следва да има възможност частният интерес, породен от конкретната търговска дейност да повлияе върху обективното и безпристрастно изпълнение на задълженията на лицето, заемащо публична длъжност. Такива конкретни доказателства не са представени нито от Комисията при извършената от нея проверка, нито в хода на съдебното производство.
Поради това не могат да бъдат приложени предвидените в чл. 33, ал. 3 от ЗПРКИ, а именно отнемане в полза на държавата на равностойността на получената от Доган материална облага.
Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски по делото от ответника, съставът на съда приема следното:
Съгласно правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от "Закона за адвокатурата". Следователно, за да се присъди адвокатско възнаграждение в по-нисък размер от заплатеното, освен посочените обективни предпоставки - прекомерност, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, е необходимо да е било направено и съответно искане от насрещната страна преди обявяването на делото за решаване, респективно преди постановяване на обжалваното решение. В настоящия случай по делото е направено своевременно искане в съдебно заседание от пълномощника на комисията за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответника в размер на 48 000 лева и съдът счита, че с оглед характера на производството, което е административно и не е налице оценяем интерес, съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Народното събрание следва да бъде осъдено да заплати на А. Д. Д. разноски по делото в размер на 150 лева.
Воден от горното и на основание чл. 173, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 27 от ЗПРКИ, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ искането за установяване на
конфликт на интереси по отношение на народния представител А. Д. Д. от град София, направено с доклад на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика при Народното събрание, приет с решение по Протокол №32/30.07.2010 година.
ОСЪЖДА Народното събрание да заплати на А. Д. Д. от град София разноски по делото в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. Г./п/ И. С. М.М. ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯТА-ДОКЛАДЧИК:
Не споделям становището на мнозинството от състава за липса на конфликт на интереси по отношение на народния представител А. Д. Д. по следните съображения:
Доказателствата по делото сочат, че А. Д. е сключил четири договора за поръчка с "Институт по строителство и минно дело" АД София, с предмет, свързан с хидрогеоложки проучвания на обектите: "П. Т.", каскада "Доспат-Въча","Баташки водносилов път" и Хидроенергийна каскада "Горна арда", за изпълнението на които е получил общо сумата от 1 955 830 лева, представляваща равностойността на 1 милион евро. Определение за договор за поръчка се съдържа в разпоредбата на чл. 280 от ЗЗД, съгласно който това е договор, по силата на който едната страна, наречена довереник, се задължава да извърши за сметка на другата страна, наречена доверител, възложените му от него действия. Този вид договор е консенсуален и с продължително действие. По дефиниция договорът за поръчка е безвъзмезден, освен ако не е уговорено възнаграждение. Един от най-важните елементи на договора за поръчка е личният елемент - чл. 283, ал. 1 от ЗЗД - "довереникът трябва да извърши възложеното му действие лично". Въведени са само две изключения от това правило в чл. 283, ал. 2 и 3 от ЗЗД: когато довереникът е бил овластен от доверителя да предостави извършването на възложените му действия на друго лице и 2. когато това е било необходимо за запазване интересите на доверителя и от неизвършването му от друго лице, той би претърпял вреди. В конкретният случай при липса на специална компетентност от страна на А. Д. в областта на възложените му задачи и фактът, че той е възложил изпълнението на договорите на трети лица, и предвид правната природа на договора за поръчка, посочена по-горе, а именно, че той е договор intuitu personae, следва да се направи извод, че възложените му действия са направени с оглед на личността му като народен представител, председател на политическа партия ДПС, която е мандатоносител на правителството към момента на сключването на договорите. И двете страни по договора - търговското дружество, възложило изпълнението на договорите и заплатило договореното в тях възнаграждение, и А. Д. още към момента на сключването им са знаели за невъзможността за лично изпълнение от довереника на възложените му задачи и с оглед на това предмета на договорите прикрива други отношения между страните. В тази връзка съдът не споделям становището на представителят на Комисията, че договорите са нижощни, тъй като при нижощността не поражда правно действие на договорите. Касае се за прикрити договори, които не се позитивират пред обществеността, но страните желаят тяхното действие. Този вид договори са действителни, стига да отговарят на изискванията на закона. Следователно е налице реално получаване на облага по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗПРКИ, представляваща стойността на полученото по договорите възнаграждение.
Ответникът прави възражение, че няма задължение да декларира получената имотна облага, тъй като договорите са сключени на 07.01.2008 година, а ЗПРКИ е влязъл в сила на 01.01.2009 година и същият няма обратно действие. Това възражение съдът приема за неоснователно по следните съображения:
Съгласно теорията на облигационното право договорът се счита за сключен в момента на съвпадане на насрещните волеизявления на двете страни. Няма спор, че четирите договори за поръчка са сключени на 07.01.2008 година и от този момент е започнало тяхното действие и изпълнение. ЗПРКИ обаче изисква получаване на облага, която не е обвързана от изпълнението или сключването на договор или това е извършено по друг начин. В случая е налице хипотезата на получаване на доход в пари, което получаване съгласно платежните документи е извършено за сумата от 452 170, 39 лева на 29.12.2008 година, а за останалата част в размер на 1 356 857, 06 лева - на 12.02.2009 година. Поради това по отношение на облагата, получена преди 1.01.2009 година ЗПРКИ няма обратно действие и получателят не е бил длъжен да я посочи в публичната си декларация по чл. 12, т. 2 във връзка с чл. 14, ал. 1, т. 4 от ЗПРКИ /редакцията на текста в сила от 01.01.2009 година/. Нормативният акт, определящ правилата за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси на лица, заемащи публични длъжности влиза в сила на 01.01.2009г. и действа за в бъдеще. Обратна сила с нарочна норма не му е придадена, което означава, че законът не намира приложение спрямо фактите и отношенията, които той заварва. Следователно възникналите преди 01.01.2009 година факти не попадат в хипотезата на чл. 2 от ЗПРКИ, но възникналите след тази дата факти лицето, което има качеството на публична личност е било длъжно да декларира, а именно получената сума от 1 356 857, 06 лева на 12.02.1009 година, когато законът е изисквал лицата, заемащи публична длъжност да подадат декларация, в която да посочат данни за свързани лица, дейността на които би довела до възникване на конфликт на интереси при изпълнение на задълженията на лицето, заемащо публична длъжност.
Дефиницията на "свързани лица" е дадена в §1 т. 1 от Допълнителната разпоредба на ЗПРКИ /обн. ДВ бр. 94/31.10.2008 г., в сила от 01.01.2009 г./, според която това са "съпрузите или лицата, които се намират във фактическо съжителство, роднините по права линия, по съребрена линия - до четвърта степен включително, и роднините по сватовство - до втора степен включително, както и физически и юридически лица, с които лицето, заемащо публична длъжност, се намира в икономически или политически отношения, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност и обективност". Правилно в доклада на Комисията е прието наличието на икономическа зависимост по отношение на народния представител А. Д. от търговското дружество "Институт по строителство и минно дело" АД, с оглед изложените по - горе съображения за характера на сключените от него договори и получената сума.
Налице е и обвързаност на "Института по строителство и минно дело" АД с държавата, в частност чрез получаване на даржавни средства по изпълнението на проекта "Цанков камък" и направените от А. Д. разработки. Безспорно се установи по делото, че възложител на проекта е [Фирма 1], което дружество е с капитал 100% държавна собственост, като финансирането на обект "Цанков камък" е обезпечено с търговски кредити. Със сключването на договори между [Фирма 1] и "Минстрой - холдинг" АД, чието дъщерно дружество е "Институт по строителство и минно дело" АД като подизпълнител на дейности във връзка с реализирането на хидровъзел "Цанков камък" през 2005 и 2007 година, преди сключените договори за поръчка с Доган, възложителят е получил държавни средства, независимо дали техния размер съответства на размера на заплатените от него на ответника хонорари по договорите за поръчка. Още повече, че зависимостта от частния интерес не е огранича само до момента на получаването на облагата, а тя съществува като възможност за поети задължения във времето напред.
Като косвено доказателство за намерението на А. Д. да участва при разпределянето на държавни средства между фирмите е и неговото изказване на 18 юни 2009 година с с. К., в което той е изразил следното становище: "Аз съм инструмента на властта, който разпределя порциите на фирмите в държавата..... И от гледна точка на проекти, и от гледна точка на тяхното изпълнение, на оперативни програми и т. н. Когато ние искаме по-мощно присъствие в парламента, това означава че искаме по-широко позициониране в парламента и от там в централната власт, господа."
В подкрепа на становището ми са и мотивите на решение №5/1993 година на Конституционния съд по конст. дело №6/1993 година, в които също така е посочено, че "с оглед целта, която се преследва с установяването на несъвместимост на депутатския мандат и друга служба или работа, историческият опит е показал, че независимостта на народното представителство се застрашава реално при съединяване в едно лице на публичната /държавната/ власт и на икономическата власт. В такива случаи интересът на държавата обикновено страда. Възможно е развитие на корупция в държавния апарат, престижът на парламента се застрашава".
По тези съображения считам, че на народния представител А. Д. Д. следва да бъде наложена глоба в размер на 3000 лева, на основание чл. 34, ал. 1 от ЗПРКИ, както и на основание чл. 33, ал. 3 от закона да бъде присъдена в полза на държавата сумата от 1 356 857 лева /след приспадане на платените данъци/.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
/М. М./