Производство по чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Л. Н. Б.” АД – гр. Б., срещу решение № 663/09.06.2010г., постановено по адм. дело № 1782/2009г.

по описа на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, против решение № 2085/15.10.2009г. на началника на МБ "НХК" - гр. Б., с което на основание чл. 35 ЗМ е определена нова митническа стойност по ЕАД № 1005/4-596/18102006 в размер на 45 847 017 лева и въз основа на нея са определени като дължими за вземане под отчет разликите до пълния размер на дължимите митни сборове и други държавни вземания, а именно допълнително ДДС в размер на

2890 лв. ведно с лихви, считано от датата на възникване на задължението-18.10.2006г. до окончателното плащане. В жалбата се

релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора при осъществяване на конкретната доставка на нефт е налице изгубване на част от стоката, подлежаща на остойностяване преди да бъде поставена под режим „внос” по смисъла на чл. 69, ал. 1, изр. 2 ППЗМ във връзка с чл. 35, ал. 1 ЗМ. Касаторът излага доводи, че въпреки установената от съда разлика между натовареното и разтоварено количество, необосновано и в нарушение на материалноправните разпоредби съдът е стигнал до извода за неприложимост на чл. 69, ал. 1 ППЗМ, което е неправилно. Относно задължението за лихва касаторът е изложил оплаквания, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като макар и задължението за лихва да е акцесорно по отношение на задължението за заплащане на ДДС, то задължението за лихва има известна самостоятелност спрямо главното. В този смисъл са изложени доводи, че при липса на валидно възникнало главно задължение...