Производството по делото е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Л. А. М., от гр. С., против заповед рег. № К-4959/18.05.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) служебното й правоотношение е прекратено поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) – по инициатива на органа по назначаването. Жалбоподателката навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена в нарушение на материалноправните норми на ЗМВР, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с разпоредби на Закона за защита от дискриминация. Моли заповедта да бъде отменена .

Ответникът - министърът на вътрешните работи, в писмено становище, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Жалбата е подадена в срок и е допустима.

За да се произнесе по съществото й настоящият състав на Върховния административен съд, приема за установено следното:

До прекратяване на служебното й правоотношение Л. А. М. е заемала длъжността началник на група към отдел „Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи.

С предложение рег. № я 10924/12.05.2011 г. директорът на СДВР е предложил на министъра на вътрешните работи да прекрати служебното правоотношение на Маринова на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР – поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Към предложението е приложена справка рег. № 0291/12.05.2011 г., установяваща, че към 02.05.2011 г. служителката има общо 36 години и 8 месеца осигурителен стаж, от които 24 години и 8 месеца са на длъжности в МВР.

С оспорената заповед министърът на вътрешните работи е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателката на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.

С оглед на така установената фактическа обстановка настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, направи следните изводи:

Оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР орган, при спазване формалните изисквания на чл. 269, от Правника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР). Заповедта е в писмена форма и съдържа законовите реквизити.

При постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване на предвидените в чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР процедурни изисквания – по инициатива на органа по назначаването след предложение на директора на СДВР съгласно правомощията му по чл. 268а, ал. 2 от ППЗМВР във връзка с чл. 186, ал. 1 от ЗМВР. В тази връзка твърдението на жалбоподателката, че не е запозната с изготвеното предложение, поради което е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, е неоснователно. При липсата на нормативно установено задължение за запознаване на служителя с предложението на директора на СДВР за прекратяване на служебното правоотношение, следва да се приеме, че отсъствието на такова уведомяване не опорочава административно установената процедура, още повече, че предложението е само етап от нея, а и всички факти, изложени в него, като общ осигурителен стаж и такъв в системата на МВР са известни и на служителката.

По отношение на жалбоподателката са осъществени и материалноправните предпоставки на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно цитирания текст, служебното правоотношение на държавния служител се прекратява при придобиване право на пенсия по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаване. Разпоредбата на чл. 69, ал. 2, т. 1 от КСО регламентира, че държавните служители от МВР придобиват право на пенсия при освобождаване от служба независимо от възрастта им при осигурителен стаж до 31.12.2011 г. 25 години, от които две трети действително изслужени като държавни служители по ЗМВР. В конкретния случай е установено, че жалбоподателката до 02.05.2011 г. има общ осигурителен стаж 36 години и 8 месеца, от които като държавен служител на различни длъжности в МВР е прослужила 24 години и 8, т. е. повече от две трети.

С оглед на изложеното съдът намира, че изискванията на чл. 69, ал. 2 от КСО са изпълнени – жалбоподателката е придобила право на пенсия, поради което правото на органа да прекрати служебното правоотношение на това основание е упражнено в съответствие с нормативно установените предпоставки.

Доводите на жалбоподателката за осъществена спрямо нея дискриминация не следва да се обсъждат. В настоящото производство извън правомощията на съда е да установява наличието или липсата на дискриминация по отношение на Маринова. Предмет на оспорване е заповед за прекратяване на служебното правоотношение като съдът е длъжен да провери нейната законосъобразност на предвидените в чл. 146 от АПК основания, едно от които е противоречие с материалноправните разпоредби, които в случая са тези, регламентирани в ЗМВР, а не в Закона за защита от дискриминацията.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което същата е законосъобразна, а жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ

жалбата на Л. А. М., от гр. С. против заповед рег. № К-4959/18.05.2011 г. на министъра на вътрешните работи.

Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Д./п/ М. М. И.Д.