Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П. Б. П., от гр. Р., чрез адвокат Т. В. от САК против решение № 2283/12.05.2011 г., постановено по адм. д. № 6190/2010 г. по описа на Административен съд - София град /АССГ/. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - директорът на Главна дирекция - Изпълнение на наказанията (ГД „ИН”) към Министерство на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрк. М. В. в хода на делото моли да се отхвърли касационната жалба и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Моли решението да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на П. Б. П. против заповед № Л-4761/04.06.2010г. на Главен директор - Главен комисар на ГД „ИН” към Министерство на правосъдието, с която на основание чл. 19, ал. 2. ЗИНЗС, чл. 224, ал. 2, т. 2 и т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6, чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2 „за облага на трети лица” и т. 10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР при спазване изискванията на чл. 225 и...