Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК.

Образувано е по молба на адвокат-пълномощника на А. Г. У. от гр. Б., за отмяна на влязлото в сила решение № 23 от 31.03.2009 г., постановено по адм. д. № 1018 по описа за 2009 г. на Административен съд-София-град и на оставилото го в сила решение № 15509 от 12.11.2009 г., постановено от тричленен състав по адм. д. № 6707/2009 г. на Върховния административен съд.

В молбата за отмяна се твърди, че е налице ново обстоятелство, по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, което се удостоверява с представено ново писмено доказателство, с което молителят е могъл да се снабди след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска. В потвърждение на изложеното представя присъда № 45 от 19.02.2010 г., постановена по ВНОХ № 75/2009 г. на Бургаския окръжен съд, със заверка, че е влязла в сила на 18.06.2010 г. В молбата за отмяна се твърди, че е налице пълно тъждество във фактическата обстановка установена от наказващия орган, послужила като основание за налагане на дисциплинарното наказание и фактическата обстановка, установена с присъдата, с която молителят е признат за невинен по повдигнатото обвинение. По изложените съображения се моли, да са отменят посочените решения, като делото се върне за ново разглеждане от надлежния съд при друг състав.

От ответната страна по молбата за отмяна – директора на Главна дирекция „Гранична полиция”-МВР, е постъпил писмен отговор, подаден от процесуалния му представител, в който се съдържа становище за неоснователност на молбата за отмяна. Твърди се, че както административният съд, а така също и Върховният административен съд са установили, че заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание е законосъобразна, издадена при спазване на административно производствените правила, материалния закон и неговата цел. Твърди се, че независимо от това, че деянието, за което е наказан молителят...