Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Р. Т. П., гр. С., против решението по адм. дело № 6579/2008 г. на Административен съд София – град, 35 състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-09-402/23.09.2008 г. на Кмета на Район “Подуяне”. Жалбоподателката изразява недоволство от така постановеното решение относно бивш (частен) имот № 1608а и претендира за полагащото й се обезщетение.

О. К. на Столична община – Район “Подуяне” не заявява становище по жалбата.

Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е допустима и неоснователна. Въз основа на установените по спора релевантни факти съдът е изложил аргументирани изводи за спазване изискванията на Наредба № 7/2003г., законосъобразност на решението на назначената комисия, назначена със заповед от 05.12.2007 г. и протокол № 1 от заседанието на същата и издадената въз основа на нея заповед на кмета на район "Подуяне", предмет на обжалване. Събраните по делото доказателства, включително приложеното заключение на назначената СТЕ, прието като обективно и неоспорено, приведени в хипотезата на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ сочат по безспорен начин, че процесния имот е изцяло зает, мероприятието по влезлия в сила проект по ПУП е реализирано и свободната от застрояване площ не подлежи на възстановяване, поради извършено застрояване на площта на имот № 1608а. Съдът правилно е определил застроената част от имота, съобразявайки се със строителните дейности, които не позволяват възстановяване на собствеността и са примерно изброени в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. С оглед на наличните доказателства, обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и не страда от...