Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на Началника на РДНСК-Монтана и Ц. Т. Т. от гр. М. срещу Решение от 29.04.2008 г., постановено по адм. дело №129/2008 г. по описа на Административен съд гр. М., с което е отменена Заповед №ДК-02-М-04/15.02.2008 г. на Началника на РДНСК-Монтана, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж „метален навес”, изпълнен в УПИ ХІV, кв. 142 по плана на гр. М.. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което жалбата срещу административния акт бъде отхвърлена.

Ответникът по касационната жалба – С. Т. Г., чрез процесуалния си представител, ангажира становище за неоснователност на жалбите.

Заинтересованите страни – С. Г. С. и К. Г. С., редовно призовани, не се явяват и представляват и не е ангажирано становище по жалбите.

Представителят на Върховна адмнистративна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира жалбите за подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни, с оглед на което са процесуално ДОПУСТИМИ. Разгледани по същество са ОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения:

С решението по цитираното дело Административен съд гр. М. е отменил Заповед №ДК-02-М-04/15.02.2008г. на Началника на РДНСК-Монтана, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж „метален навес”, изпълнен в УПИ ХІV, кв. 142 по плана на гр. М..

За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че Началника на РДНСК-Монтана не е изследвал служебно, каквото е задължението му в производството по чл. 225 от ЗУТ, наличието на търпимост при условията на & 16, ал. 1 от ПР ЗУТ, който е приложим. Крайният извод на съда е, че оспорената заповед е незаконосъобразна.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са неправилни.

Разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ предвижда, че строежи, извършени до 07 април 1987 година, за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно Закона за устройство на територията, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. При анализ на текста е видно, че за да е търпим един обект по реда на цитираната разпоредба, е необходимо наличието на две предпоставки : строежът да е извършен до 07 април 1987 година и да е бил допустим или по действащите към момента на извършването му градоустройствени планове, правила и нормативи, или съгласно сега действащия закон.

Законосъобразността на административния акт се преценява спрямо фактическите основания за издаването му. В заповедта си органът е посочил, че строежът е изграден през 1980г., в нарушение на чл. 55 от ЗТСУ отм. , действал към момента на извършване на строежа, а към настоящият момент в нарушение на чл. 148, ал. 1 и чл. 183, ал. 1 от ЗУТ.

Съгласно разпоредбата на & 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, строежи, извършени незаконно до влизане в сила на този закон, могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби.

Не са съответни на доказателствата по делото изводите на съда, че Началника на РДНСК-Монтана не е изследвал служебно, каквото е задължението му в производството по чл. 225 от ЗУТ, наличието на търпимост при условията на & 16, ал. 1 от ПР ЗУТ. Административният акт съдържа подробни мотиви защо строежът – метален навес не е търпим – изграден е в нарушение на разпоредби, действащи както към момента на извършването му, така и към сега действащите такива.

На следващо място следва да бъде отбелязано и че ответникът по касационните жалби не е установил изпълнение на задължителната процедура визирана в § 184 от ПЗР на ЗДИ на ЗУТ.

При липсата на заявление (декларация) за узаконяване подадена по съответния законов ред и в срок по смисъла на посочената разпоредба и спазването на условието на § 16 от ПЗР на ЗУТ неправилно съдът е преценил, че заповедта на административния орган за премахване е незаконосъобразна още повече, че строежа не е търпим по смисъла на § 16 от ПЗР на ЗУТ.

Административен съд гр. М. е допуснал неточно приложение на нормата на § 16 от ПЗР на ЗУТ и е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което жалбата против административния акт бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ

Решение от 29.04.2008 г., постановено по адм. дело №129/2008 г. по описа на Административен съд гр. М. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ

жалбата на С. Т. Г. от гр. М. срещу Заповед №ДК-02-М-04/15.02.2008 г. на Началника на РДНСК-Монтана. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Д.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Ю. К./п/ И. Р.

И.Р.