Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Г. - изпълняващ длъжността директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. В. при ЦУ на НАП срещу решение № 1596/29.06.2011 г., постановено по адм. дело № 918/2011 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отменен Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № 1036998/30.12.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП – гр. В., офис Шумен, потвърден с решение № 25/17.02.2011 г. на директора на същата дирекция (изпълняващ длъжността съгласно заповед № ЗЦУ-107/01.02.2011 г.) за отказано прихващане или възстановяване на А. С. М. от гр. Ш. на 263 лв., представляващи съдебно-деловодни разноски съгласно решение № 2120/22.10.2010 г. на Административен съд – гр. В. по адм. дело № 3071/2010 г. и законната лихва върху тази сума, считано от 22.10.2010 г. Със същото съдебно решение е върната преписката по искане за възстановяване на недължимо събраните суми, вх. № 11420/15.12.2010 г. на ТД на НАП – гр. В., офис Шумен на компетентния орган по приходите за произнасяне в съответствие с мотивите на решението. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът е приел, че чл. 129, ал. 5, т. 1 – 3 ДОПК се явява специална норма, уреждаща процедурата по възстановяване на суми за неправилно или недължимо платени/внесени или събрани суми за публични задължения по смисъла на ДОПК. Според касатора присъдените в полза на лице разноски имат характер на частно-правно вземане в полза на регистриран по ДОПК субект и по аргумент на чл. 162, ал. 4 ДОПК, поради което е приложим чл. 519, ал. 2 ГПК. Освен това...