Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от "Общинска банка" АД, гр. С., представлявано от процесуалните му представители - адв. Б. и адв. Д., против Решение №27/06.02.2012 г. по адм. дело №1515/2002 г. на Софийски градски съд, административно отделение, с което е отменено Решение №119, т. 2 по Протокол №24/30.03.2001 г. на Столичен общински съвет /СОбС/, с което е одобрен ЧЗРКП за кв. 504 и КЗСП за парцели І и ІІ, м."Центъра - зона А-север", в частта му относно предвиденото надстрояване и пристрояване в парцел ІІ и надстрояване в парцел І-ви, като незаконосъобразно.
Поддържа се от касатора, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска отмяната му.Изтъква се, че съдът неправилно е определил предмета на оспореното решение на СОбС, че същото има фактически основания /мотиви/ и че съответства на приложимия материален закон-чл. 63, т. 1 от Наредба №5 за ПНТСУ отм. , поради което жалбите срещу него е следвало да бъдат отхвърлени.
Ответниците:Л. Б. Н., З. К. Н., ЕС"Н. Б.",гр. С. и С. О. съвет, редовно призовани не се явяват и не се представляват.
Ответникът - Б. Б. Н., чрез пълномощника му - адв. Г., оспорва касационната жалба, като неоснователна.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.Разгледана по същество е неоснователна.
За да отмени оспореното Решение на СОбС в посочената по-горе част, съдът е приел, че същото не съдържа фактически основания за издаването му, които са и негови мотиви, с което е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Освен това е отчел, че акта - одобрения КЗСП, противоречи и на материалния закон - чл. 61, ал. 2 от ППЗТСУ отм. , тъй като не съдържа точни мерки, отстояния и котировки, както изисква разпоредбата, което го прави незаконосъобразен. Решението е правилно.
При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи за наличието на основания за отмяната му, като унищожаем.
Съгласно чл. 15, ал. 2, т. 3 от ЗАП отм. , в сила към датата на издаване на оспореното решение, административният акт трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Константна е съдебната практика на ВАС, доразвита с ТР №4/2004 г. на ОСС на ВАС, че непосочването на фактически основания, представляващи мотиви на акта, е винаги съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като възпрепятства съдебния контрол за законосъобразност на оспорения акт.
В случая правилно е прието, че оспореното решение, не съдържа такива мотиви.Посочени са само правните основания за издаването му, но липсват каквито и да са фактически основания, мотивирали органа да одобри изработения ПУП - частичен КЗСП за парцели І и ІІ, кв. 504 на гр. С., м."Център-зона А - север". Посочването на правното основание - чл. 100, ал. 1 и ал. 2 от ППЗТСУ отм. не е достатъчно, тъй като закона изисква и посочване на мотиви за издаване на акта. Съобразно цитираната разпоредба, приложима при изработване на КЗСП в отклонение от правилата, нормите и нормативете по ТСУ, когато се засягат заварени сгради и при необходимост от уплътняване на застроените площи, органът е следвало да изложи мотиви обосноваващи исканото изменение на ЗП в отклонение от посочените правила, налагащо изработване и на КЗСП -чл. 61, ал. 1 от ППЗТСУ отм. Такива мотиви в решението липсват. Противно на твърденията в жалбата, такива мотиви не се съдържат и в останалите документи към административната преписка - докладна записка на Гл. архитект от 22.03.2001 г. до СОбС и Решение по т. 26 от протокол №ГК-Г-45/22.03.2001 г. на ГАГК при СО. При тези данни правилни са изводите на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до незаконосъобразност на решението на СОбС.
По делото, въз основа на приетата без оспорвания СТЕ, е установено, че одобрения КЗСП противоречи на изискванията на чл. 61, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ППЗТСУ отм. относно съдържанието му.Разпоредбата предвижда, че КЗСП определя с точни мерки: разположението и очертанията на сградите в план, както и минималните отстояния между тях и до регулационните линии; необходимите силуети с максимални височини на сградите в абсолютни коти, броя на етажите, формата и наклона на покривите и пр. КЗСП се съставя при спазване на действащите СПН, като отклонения от тях са допустими само при условията на чл. 100 от ППЗТСУ. При положение, че процесното Решение на СОбС, е издадено на основание чл. 100 ППЗТСУ, то задължително следва да съдържа графична част, която да отразява всички тези отклонения от действащите строителни правила и норми. В случая вещото лице е дало заключение, че в одобрения КЗСП липсват част от изискуемите по чл. 61 от ППЗТСУ мерки, а именно височинните коти на корнизите, билата им, както и отстоянията между новопроектираната сграда в парцел ІІ до тази в парцел І и от последната до регулационната линия с парцел ІІ, което възпрепятства проверката за спазване на допустимите отклонения между сградите на основното застрояване в одобрения ЗП. Налице са и разминавания в съдържанието на приложените към преписката кадастрални и регулационни планове, служещи като основа за изработване на процесния ЗРП и КЗСП, по отношение на съществуващите сгради и тяхната етажност. Установено е, че в едни от тези планове сградата от към ул."Врабча" в парцел ІІ е отразена като 4 ет.,а в други като 5 етажна, в едни не са нанесени сгради в дъното на парцел ІІ, а в други са нанесени 3 бр. едноетажни сгради, като предмет на надстрояване е средната от тях. Липсва и геодезическо заснемане на съществуващите сгради в засегнатите от плана парцели, което според вещото лице, с оглед на тези противоречиви и липсващи данни, е било задължително.
При тези установявания законосъобразни са изводите на съда, че при одобряването на процесния КЗСП по отношение на парцел І и ІІ, са допуснати нарушения на материалния закон, обуславящи неговата незаконосъобразност.
Предвид изложеното неоснователно се поддържа, че липсват такива нарушения и че е спазен чл. 63, т. 1 от Наредба №5 за ПНТСУ отм. . Спазено е само отстоянието от сградата в парцел ІІ до регулационната линия с парцел І, но липсват данни за това дали е спазено отстоянието като цяло между новопредвидената сграда в парцел ІІ и основната сграда в парцел І.
Ето защо като неоснователна касационната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 06.02.2012 г. постановено по адм. дело №1515/2002 г. по описа на Софийски градски съд, административно отделение, ІІІ "Б" състав. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. С. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. Ч./п/ Е. К. Е.К.