О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 248

София, 25.03.2016 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бонка Йонкова

ЧЛЕНОВЕ: Евгений Стайков

Галина Иванова

изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 1853/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на [фирма] – [населено място], против решение №87 от 3.04.2015г., постановено по в. т.д. №347/2014г. по описа на Великотърновски апелативен съд, в частта му, с която е отменено решение №62/20.10.2014г. по т. д.№165/2013г. на Великотърновски окръжен съд и е осъден ответника [фирма] да заплати на ищеца [фирма] – [населено място], допълнително сумата 245 320 лв. – възнаграждение по договор за доставка и монтаж, ведно със законната лихва, считано от 4.02.2013г.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част, е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че е необосновано. Твърди се, че въззивният състав погрешно е направил извода, че касаторът е приел работата без възражения, само поради факта на въвеждане на част от съоръжението в експлоатация. Сочи се, че съдът не е взел предвид, че по силата на договора изпълнителят е следвало да достави и монтира цялата система от машини. В тази връзка се излагат съображения за неоснователност на исковата претенция за сумата, над присъдената от първоинстанционния съд, поради установеното некачественото и непълното изпълнение на договора от страна на ищеца. Според касатора при решаване на спора въззивният състав неправилно е приложил разпоредбите на чл. 20 ЗЗД, чл. 266 ал. 1 ЗЗД и чл. 267 ал. 1 предл. 2 във вр. с чл....