О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 196

гр. София, 09.03.2016 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№1411 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма] срещу решение №322 от 20.11.2014 г. по в. т.д.№491/2014 г. на АС Варна. С решението в обжалваната му част е потвърдено решение №495 от 20.05.2014 г. по т. д.№1273/13 г. на ОС Варна, в частта, с която ЗК [фирма] е осъдено да заплати на А. Г. Б. и на П. Б. Г. - Б. разликите над сумите от по 150 000 лв. до пълните предявени размери от по 250 000 лв., ведно със законната лихва от 25.12.2011 г. до окончателното изплащане, обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на детето им Н. А. Б., настъпила вследствие на ПТП от 25.12.2011 г.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по материалноправния въпрос, доуточнен от настоящата инстанция съобразно т. 1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС - за критериите по чл. 52 от ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за който въпрос се твърди, че е решен в противоречие с практиката на...