О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2875

[населено място],05.11.2024 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Т. К. ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Н. т. д. №1314 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания ”Л. И. АД против решение №747/08.02.2024г. по в. гр. д. №5713/2023г. на Софийски градски съд. С него е потвърдено решение №3906/15.03.2023г. по гр. д. №47779/2022г. на СРС, 153-ти състав, с което са уважени предявените от “Р. Б. ЕООД срещу Застрахователна компания ”Л. И. АД осъдителни искове с правно основание чл. 435 от КЗ, вр. чл.469, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумите: 21 041,85 лв. - изплатено от ищеца обезщетение за причинени на 26.05.2022г. на строителен обект в [населено място] имуществени вреди от негов работник върху кулокран “Л. Команса 5LC5010”, сериен №15334, собственост на „Б. К. Т. ЕООД, ведно със законна лихва от 01.09.2022г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 455,89 лв. - мораторно обезщетение за периода 16.06.2022г. – 01.09.2022г.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е очевидно неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Касаторът поддържа, че правните изводи в обжалваното решение, обосноваващи изхода на спора, са в колизия с материалния закон и процесуалните правила, както и в противоречие с вложеното в практиката на ВКС разбиране за обхвата на застраховката по чл.171 от ЗУТ.

Ответникът по касация “Р. Б. ЕООД твърди, че касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора. Твърди, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните по делото е бил валидно сключен договор за застраховка „Професионална отговорност“ по застрахователна полица №21578346/13122110003570/29.10.2021г. с период на валидност от 03.11.2021г. до 02.11.2022г. и покритие професионалната отговорност на застрахования за телесни увреждания, смърт и материални щети причинени на други участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия на застрахования при или по повод изпълнение на неговите задължения извършени през срока на договора или в периода от ретроактивната дата до началото на застрахователния договор. Също е приел за установено, че на 26.05.2022г. на обект „С. център” – сграда със смесено предназначение с жилища, ателиета за творческа дейност, магазини, подземни гаражи, басейн, находяща се в [населено място], при опериране с наета подемна техника, работник на ищеца по трудов договор от 04.04.2022г. /представен по делото/, е увредил чуждо имущество - кулокран “Л. Команса 5LC5010”, сериен №15334, собственост на „Б. К. Т. ЕООД, като вредите се изразяват в скъсано подемно въже, счупени куки (ролков блок), увреден механизъм за полиспаст. Между собственика на увредената вещ и ищеца по делото е било сключено споразумение, по силата на което ищцовото дружество е заплатило на собственика сумата от 21 041,85 лв. с ДДС, необходима за обезщетяване на вредите. По спорния между страните въпрос дали настъпилото събитие попада сред изключенията на обхвата на отговорност на застрахователя, съдът е изложил съображения, че предвидената в специалните условия към застрахователната полица клауза по т. 2.5, раздел II, уреждаща изключен застрахователен риск, противоречи на закона. В тази връзка е изложил съображения, че в чл.3 от НУРЗЗПС е уредено минималното застрахователно покритие по задължителната застраховка „Професионална отговорност“ по чл.171, ал.1 от ЗУТ и тълкувайки тези разпоредби е направил извода, че в задължителното минимално застрахователно покритие се включва отговорността за вреди, нанесени върху чуждо имущество, тоест всяко имущество, което не се притежава в собственост от застрахования, без значение дали същото се ползва от него на някакво правно основание. С оглед на това е приел, че клаузата на т. 2.5, раздел II, на Специалните условия на застраховка „Отговорност на проектанта, строителя, консултанта и лицето, упражняващо строителен надзор по чл.171 от ЗУТ“ в частта й, в която се предвижда застрахователят да не носи отговорност за вреди, възникнали от повреждане или разрушаване на имущество, което, макар несобствено на застрахования, се намира под негова фактическа власт, влиза в пряко противоречие с императивните разпоредби на закона, уреждащи задължение на застрахователя да покрива вредите, нанесени върху чуждо имущество.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение, предвид следното:

Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. В настоящия случай касаторът само формално е изпълнил изискването на чл.284 ал.3 т.1 от ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Твърденията, че съдът, при постановяване на решението си, неправилно е възприел, че клаузата на т. 2.5, раздел II, на Специалните условия на застраховка „Отговорност на проектанта, строителя, консултанта и лицето, упражняващо строителен надзор по чл.171 от ЗУТ“, противоречи на императивните разпоредби на закона и не е приложима като договорна клауза между страните, сами по себе си не съставляват правни въпроси, а оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Съответно те биха съставлявали основания за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 от ГПК, но не и основания за допускане на касационен контрол на решението.

Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно цитираното тълкувателно решение, съставлява самостоятелно основание да не бъде допуснат касационен контрол на атакувания акт, без да се разглежда наличието на допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Следва да се отбележи, че макар касаторът да е посочил това допълнително основание за достъп до касация, не е посочил практика на ВКС, в противоречие с която е постановено обжалваното съдебно решение.

Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В настоящия случай не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК, тъй като касационният жалбоподател се позовава на аргументи за нарушение на материалния закон и необоснованост на атакувания акт –неправилна интерпретация на клаузата на т.2.5, раздел II, на Специалните условия на застраховка „Отговорност на проектанта, строителя, консултанта и лицето, упражняващо строителен надзор по чл.171 от ЗУТ“, без да излага доводи за наличието на особени съществени пороци, водещи до очевидна неправилност.

По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.

При този изход на спора на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в касационно производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 508 лева.

Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №747/08.02.2024г. по в. гр. д. №5713/2023г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА Застрахователна компания ”Л. И. АД[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на “Р. Б. ЕООД[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], офис 3, разноски за касационното производство в размер на 2508 лева / две хиляди петстотин и осем лева /.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.