Произоводството по чл. 209 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на К. И. И. от гр. Б.д против решение №143 от 23.07.2009 год., постановено по адм. д.199/2006 година на Окръжен съд Благоевград. Изложени са доводи за незаконосъобразност на решението и се иска отменяването му и уважаване на претенцията по чл. 1, ал, 1 от ЗОДОВ срещу Министерството на земедалието и храните и община С., област Б.д.

Ответните страни - министерството на дезеделието и храните и община С. не са взели становище

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба само досежно разноските за производството. Счита за недопустимо съдебното производството срещу община С., а в останалата част намира решението за парвилно.

Произвоството пред Окръжен съд Благоевград е било образувано по искова претенция на касатора срещу министерството на земеделието и продоволстето, сега министерство на земеделието и храните и срещу община С. за заплащане на имуществени и неимуществаени вреди произтичащи от бездействие на длъжностни лица от администрацията на ответниците да обявят провеждане на нов търг за продажба на стопански сгради в с. П., общна Сатовча, закупени от касатора по спачелен от него търг, в последствие отменен, със заповед на областния управител № ОА-185/25.10.2001 год. /изменена със заповед № ОА-30/20.02.2003 година на областния управител на област Б.д/.

С обжалваното решение съдът приел, че ответниците не са имали предписано в закон задължение за действие в искания от касатора смисъл /провеждане на търг/, поради което не е налице неизвършване на предписано от закона действие. Приел, че не е налице бездействие от страна на ответниците по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 204, ал. 4 от АПК и отхвърлил претенциите срещу двамата ответници като осъдил ищеца да заплати държавна такса в размер на 39389, 16 лв., представляваща 4% върху претендирания размер на исковите претенции.

Касационната жалба е частично основателна досежно присъдената държавна такса. По същество е правилно в отхвърлителната част спрямо министерството на земеделието и храните, а по отношение на община С. решението е недопуснимо. Съображенията за това са следните:

С влизане в сила на § 28, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /ДВ, бр. 45/1995 г./, ликвидационните съвети прекратяват дейността си и организациите на основание § 12 от с. з. се заличават. Правоприемник на същите са лицата по чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ, които приемат както правата, така и задълженията на ликвидационните съвети.

О. С. не притежава пасивна процесуална легитимация и няма качеството на ответник, защото не е правоприемник на активите и пасивите на ликвидационния съвет.. С оглед недопустимостта на исковете спрямо нея, решението в тази част следва да се обезсили.

Решението в частта, с която са отхвърлени исковете срещу министерството на земеделието и продоволствието, сега министерство на земеделието и храните е правилно. Министърът на земеделието и храните не е административен ръководител на

лицата по чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ и не носи отговоронст за действията, респ. бездействията на същите относно упражняване на провомощията им по ЗСПЗЗ за организирани и провеждане на търгове за разпродажба на селскостопанско имущество на ликвидираните ТКЗС, ДЗС и др. Обосновано в тази част е приетото, че не е изпълнен фактическия състав на нормата на чл. 1 от ЗОДОВ във вр. чл. 204, ал. 4 от АПК за уважаване на исковете за имущесствени и неимуществени вреди. Приетото за установено, въз основа на събраните по делото доказателства, налага безспорно извод за неоснователност и недоказаност на претенциите по този ред. Правният извод на съда за постановения резултат е изведен след цялостен анализ на установените по делото факти, релевантни за отговорността на министерството на земеделието и храните. Изводът, че този ответник не е имал законово задължение за действие, от което следва, че не е налице изискуемото незаконно бездействие, което да обуславя претендираното обезвъзмездяване на твърдяните материални и морални вреди е законосъобразен. Поради тези съображения, решението в тази част следва да бъде оставено в сила.

Основателна е касационната жалба в частта относно размера на определената от съда държавна такса. Със ЗИД на ЗОДОВ /обн. ДВ, бр. 43/2008 г. в сила от 30.05.2008 г/ за делата по този закон се внася проста държавна такса в размер, определен с тарифата, приета от Министерския съвет. Нормата е процесуална и се прилага и за заварени производства, поради което за дела, като настоящото, не се определя държавна такса от 4% върху отхвърлената част от иска, а вносимата такса е проста в размер на 10 лв. за всеки предявен иск. Поради това, в тази част решението следва да бъде изменено.

Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА

решение №143 от 23.07.2009 год., постановено по адм. д.199/2006 година на Окръжен съд Благоевград. в частта, с която предявените от К. И. И. от гр. С. искове за заплащане на имуществени вреди в размер на 984729 лева и за неимуществени вреди в размер на 5000 лева срещу община С. са отхвърлени. ПРЕКРАТЯВА производството в тази част. ОТМЕНЯ

решението в часта с която К. И. И. е осъден да заплати държавна такса в размер на 39389, 16 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА

К. И. И. от гр. С., бул. "Дондуков" № 23 да заплати десет лева държавна такса за производството.. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. У. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Й. К./п/ П. Г.

Й.К.