Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 24 от 25.02.2011 г., постановено по адм. д. № 345/2010 г. Административен съд гр. В. е отменил Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 10.12.2010 г. на дирекция "Инспекция по труда" гр. М.. Осъдил е дирекция "Инспекция по труда" гр. М. да заплати на С. Г. П. от гр. В. направените по делото разноски в размер на 160 лв.

Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. М. с оплакване, че е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствени правила. Моли същото да бъде отменено изцяло, включително в частта за разноските и бъде потвърден оспорения административен акт.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява.

Ответникът по делото С. Г. П. се явява лично и с пълномощник, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна

административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок от надлежна страна и допустима, а по същество за неоснователна.

Върховния административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна.

Първоинстнационният съд е изяснил фактическата обстановка по спора и приложил правилно материалния и процесуалния закон.

Страните не оспорват установеното, че на 10.12.2010 г., в 17, 10 часа служители на касатора - дирекция ”Инспекция по труда” гр. М., отдел Видин, са извършили проверка на обект „Жилищно-строителна сграда”, (все още в строеж), находяща се в гр. В., ул.”Владикина” № 68. На обекта се намирало лицето Б. Ц. Г., който след разговор с проверяващите, е попълнил декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от КТ, в която е отразил, че работи...