Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Х. Д. срещу решение № 79 от 28.10.2009 г., постановено по адм. дело № 2961 от 2008 г. от Административен съд – София-град.

В жалбата и представените допълнителни бележки се навеждат доводи за неправилност на решението, поради неправилно тълкуване на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – министърът на вътрешните работи, чрез юрк.. Л. оспорва жалбата като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид данните по делото, обсъди доводите на страните и прецени обжалваното решение съгласно чл. 218 АПК, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което я процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционния съд е сезиран с искова молба, подадена от Г. Х. Д. от гр. С. срещу Министерството на вътрешните работи, с която в условията на обективно кумулативно съединяване са предявени три искови претенции за заплащане на имуществени вреди по реда на ЗОДОВ за претърпени от ищеца вреди вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на министъра на вътрешните работи, както и на длъжностни лица от администрацията на Министерството – главния секретар на МВР, директора на НП, зам. директора на НП и началника на служба „личен състав” в ДНП. С допълнителна молба в процеса е предявен и иск при същите условия за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на същите незаконосъобразни действия и бездействия на ответника.

С решението си Административен съд – София-град е приел, че при установената фактическа обстановка, съдържащите се в преписката писмени документи, както и въз основа на събраните в хода...