Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на В. А. А., в качеството му на директор на дирекция "ОУИ"-гр. П., срещу решение № 1636 от 7.12.2009 г. по адм. дело № 1276 по описа за 2008 г. на административния съд - Пловдив.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответната страна по касационната жалба - "Паркинги и гаражи" ООД, гр. В., оспорва същата като неоснователна чрез депозирана писмена защита по пощата от адв.Н. Б., процесуален представител на И. А., управител на дружеството.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наваденото отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е бил РА № 1032 от 17.03.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. П., потвърден в обжалваната част с решение № 415 от 2.06.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. П.. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия по прилагането на ЗДДС отм. за ревизирани периоди м. 07.2003 г., м. 01.-м. 10.2004 г. и по ЗДДС за ревизирани периоди 1.04.-31.07.2007 г., като за данъчен период м. януари 2004 г. му е отказано право на данъчен кредит по фактура № 180 от 30.01.2004 г., издадена от "Елихарт" ЕООД, с предмет "аванс по договор" в размер на 39 950.00 лв., на основание чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС отм....