Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Е. П. К.а против решение № 5750/15.12.2011 г. по адм. дело № 7366/2011 г. на Административния съд - София-град, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения.

Ответната страна - Областният управител на област С., чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба с искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище, че решението следва да се обезсили, като недопустимо и производството по делото се прекрати.

Върховният административен съд, трето отделение, приема, че подадената в срок касационна жалба е основателна, но по съображения, различни от изложените съображения в мотивите на съдебното решение.

С обжалвания съдебен акт съдът е отхвърлил жалбата на Е. П. К.а против бездействието на областния управител на област С. да отговори на искането й с регистрационен № 94ЕЕ/54/09.09.2010 г. да се издаде заповед, с която да се отпише от актовите книги за държавна собственост на посочения от нея недвижим имот твърдейки, че тя има право на собственост върху него. Съдът е изложил съображения, че не е установено бездействие на административния орган, тъй като той е отговорил на жалбоподателката с негово писмо от 11.02.2011 г., в което е посочено, че имотът е актуван като държавна собственост.

Видно от съдържанието на искане с рег. № 94ЕЕ/54/09.09.2010 г., отправено от жалбоподателката до административния орган, е поискано издаване на заповед за деактуване на посочения от нея недвижим имот, като държавна публична собственост. Дейността по актуване и по деактуване на имотите - държавна собственост, е вътрешнослужебна дейност по управление и отчитане на държавните имоти и няма белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Защитата срещу произнасянето по искане да се отпише от актовите книги за държавна собственост на определен имот, за който има съставен АДС, се осъществява само по исков ред, съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗДС и чл. 113 ППЗДС. Действията, което се състоят от удостоверителни и властнически волеизявления не са конкретни фактически действия, които административният орган е задължен да извърши по силата на закона, по смисъла на чл. 256 АПК. Следователно жалбата е лишена от предмет. Съдът, като се е произнесъл, е постановил недопустимо съдебно решение, по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК. Същото следва да се обезсили и производството по делото се прекрати, съгласно чл. 221, ал. 3 от АПК.

Жалбоподателката следва да заплати на ответната страна разноски за тази инстанция, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение в размер на минимално адвокатско възнаграждение от 150 лв.

Водим от горното Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 5750 от 15.12.2011 г. по адм. дело № 7366/2011 г. на Административния съд - София-град и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА Е. П. К.а да заплати на областния управител на област С. разноски за тази инстанция в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ж. П./п/ А. Р. Ц.Й.