Р Е Ш Е Н И Е

№ 603

гр. София, 25 ноември 2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: Х. М.

ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

при участието на секретаря М. П. и прокурора от ВКП Д. М. изслуша докладваното от съдия Х. М. н. д. № 585/2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.

Образувано е по искане на и. ф. главен прокурор за възобновяване на производството по в. н.о. х.д. № 384/2023 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол и отмяна на постановената по него въззивна присъда № 2/17.01.2024 г. В искането се твърди, че във въззивното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, тъй като с въззивния съдебен акт не била отменена изрично първоинстанционната присъда № 49/28.04.2023 г., постановена по н. о.х. д. № 78/2022 г. по описа на РС – Елхово. Допуснато било и нарушение на материалния закон, като въззивната инстанция неправилно приела, че деянието е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК и оправдала подсъдимия И. П. С. по обвинението по чл. 355, ал. 2 НК. На това основание се иска възобновяване на производството, отмяна на въззивната присъда и връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане.

В съдебно заседание пред ВКС представителят на прокуратурата поддържа искането за възобновяване и претендира за уважаването му. Осъденият И. П. С., редовно призован, не се явява в съдебното заседание и не изпраща представител.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите, изложени в искането за възобновяване и в пледоарията на представителя на прокуратурата, прецени наличието на предпоставките за възобновяване в рамките на правомощията си и намери за установено следното:

С присъда № 49/28.04.2023 г., постановена по н. о.х. д. № 78/2022 г., Районен съд – Елхово е признал подсъдимия И. П. С. за виновен в това, че на 12.06.2021 г., около 15,30 часа, в [населено място], обл. Я., [улица], нарушил мерки, издадени против появяването и разпространението на заразна болест по хората, взети със Заповед № РД - 01-412/03.06.2021 г. на министъра на здравеопазването на Р. Б. свързана с разпространението на COVID - 19 на територията на страната, като лице поставено под карантина с Предписание за поставяне под карантина № 210605/ 486233 от 05.06.2021 г. на РЗИ – Бургас не изпълнил задължението си да не напуска дома си и мястото за настаняване, в което е посочено, че ще пребивава за отбелязания в предписанието срок, а именно [населено място], обл. Я., [улица], като деянието е извършено по време на епидемия /обявена извънредна епидемична обстановка на територията на Р. Б. свързана с епидемичното разпространение на COVID – 19/, поради което и на основание чл. 355, ал. 2, вр. с ал.1, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК го осъдил на „пробация“ с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК – „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца с периодичност на явяване и подписване пред съответния пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца.

Тази присъда е обжалвана от подсъдимия пред Окръжен съд – Ямбол, който с въззивна присъда № 2/17.01.2024 г., постановена по в. н.о. х.д. № 384/2023 г. го признал за невиновен и на основание чл. 304 НПК, вр. с чл. 9, ал. 2 НК го оправдал по обвинението по чл. 355, ал. 2, вр. с ал.1 НК. Въззивната присъда е влязла в сила на 02.02.2024 г. и не е проверявана по касационен ред.

Искането за възобновяване на въззивното производство е допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимирано лице, в срока по чл. 421, ал.1 НПК и по отношение на съдебен акт от категорията на визираните в чл. 419, ал.1 НПК.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Първият довод, чрез който се аргументира искането за възобновяване на наказателното производство е, че при постановяване на въззивната присъдата съдът не посочил, че отменя първоинстанционната присъда. Действително диспозитивът на въззивния съдебен акт не съдържа изрично произнасяне в този смисъл. В него обаче като основание за постановяване на въззивната присъда е посочена разпоредбата на чл. 336, ал.1, т. 3 НПК. Съгласно тази норма въззивният съд отменя присъдата и постановява нова присъда, когато се налага да оправдае подсъдим, осъден от първоинстанционния съд. В конкретния случай не е налице разминаване между цифрово посоченото законово основание за постановяване на въззивната присъда и текста на нейния диспозитив, с който е оправдан подсъдимия. Волята на въззивния съд е ясна и недвусмислена – да бъде оправдан подсъдим, който е бил осъден от първоинстанционния съд. С оглед на това посоченият пропуск – да се посочи изрично, че се отменя първоинстанционния съдебен акт, в конкретния случай не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което да налага възобновяване на въззивното производство.

Неоснователно е и твърдението, че незаконосъобразно въззивният съд е приел деянието, осъществено от подсъдимия, за малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК.

Обществената опасност на едно престъпно деяние се определя от спецификата на отрицателното обществено въздействие, което то оказва върху защитените от закона обществени отношения и вида на последните. Тя се обуславя от различни фактори като време, място, обстановка и начин на извършване на конкретното деяние, характер и значение на отделното обществено отношение, чрез отрицателното въздействие, върху което се засяга обществената система, степента на неговото засягане, вида и размера на причинените вреди, включително и на други несъставомерни такива. Посочените обстоятелства са различни за конкретните казуси и това налага извършването на внимателен и задълбочен анализ на същите, за да се установи какво е реалното им комплексно въздействие върху защитените обществени отношения.

Принципно е възможно едно деяние да съдържа признаците от състава на престъпление, без да е общественоопасно или да е такова, че при конкретните условия на неговото извършване да засегне в толкова ниска степен защитените обществени отношения, че обществената му опасност да е явно незначителна. Именно тези две хипотези са визирани в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК. Нейното приложение изисква на първо място да бъде преценено дали деянието формално осъществява признаците на съответния престъпен състав, а след това в каква степен е засегнало законово защитените обществените отношения, т. е. какъв е характера и степента на неговата обществена опасност.

В настоящия случай въззивният съд изцяло се е съгласил с изводите на първостепенния съд, че деянието по чл. 355, ал. 2, вр. с ал.1 НК е осъществено от подс. С. от обективна и субективна страна, доколкото от доказателствата по делото е установено, че при пристигане от Кралство Великобритания и влизане в Р. Б. той не е представил отрицателен резултат от проведен антигенен тест или тест за преболедуване от COVID – 19. Това е наложило, съгласно Заповед № РД - 01-412/03.06.2021 г. на министъра на здравеопазването на Р. Б. свързана с разпространението на COVID - 19 на територията на страната, поставянето му под карантина. По този повод е било издадено предписание С. да пребивава под карантина за срок от десет дни в [населено място], на настоящия му адрес, отразен като такъв в НБД „Население“. Предписанието е било връчено на подсъдимия и той е бил наясно, че в него като адрес, на който следва да бъде изпълнявано карантинирането, е посочен този в [населено място]. Установено е, че по време на срока на карантинирането подсъдимият е пребивавал на друг адрес, различен от посочения в предписанието – в [населено място], където живеел неговият брат. Така приетите факти са дали основание на въззивната инстанция да направи извода, че подсъдимият формално е осъществил престъплението по чл. 355, ал. 2, вр. с ал. 1 НК.

На следващо място законосъобразна е и констатацията на въззивната инстанция, че макар деянието на подсъдимия формално да осъществява признаците от състава на чл. 355, ал. 2, вр. с ал.1 НК, то е с явно незначителна обществена опасност. За да достигне до това заключение въззивният съд правилно е приел, че причината подс. С. да не пребивава на адреса в [населено място], е обстоятелството, че на него имало само селскостопански постройки, в които подсъдимият работил преди заминаването му за Кралство Великобритания през 2017 година. Реално той не е имал друга официална адресна регистрация, което е довело до отразяването в предписанието на настоящия адрес, посочен в НБД „Население“. Въззивният съд е съобразил и че подсъдимият пред служителите от РЗИ – Бургас, издали предписанието, е предоставил телефона на своя брат за връзка, тъй като не е знаел адреса на същия в [населено място]. Отчел е, че поради своята неграмотност и незнание, подсъдимият не е могъл да съобщи пред служителите адреса на брат си в [населено място], където е смятал да живее по време на карантинирането, което е довело до това в предписанието да бъде посочен настоящия му адрес от НБД „Население“. Взел е предвид и че С. е открит от полицейските служители, на които е била възложена проверка за спазването на предписанието за карантиниране, чрез използване именно на предоставения от самия подсъдим телефонен номер. Така установените обстоятелства, чрез задълбочения и правилен анализ на доказателствената съвкупност, са дали основание на въззивната инстанция да направи законосъобразното и вярно заключение, че целта на наложената карантина – ограничаване на разпространението на заразното заболяване, е била постигната, доколкото предписанието за карантиниране е осъществявано от подсъдимия, макар и не на адреса, посочен в него. По делото не е установено подсъдимият да е бил болен или да е носител на вируса, причиняващ COVID – 19 и неговото поведение да е довело до разпространяване на заразата, т. е. от деянието му реално не са настъпили опасни за обществото последици. Иначе казано, охраняваните чрез разпоредбата на чл. 355, ал. 2, вр. с ал. 1 НК обществени отношения са били засегнати в толкова лека степен, че по същество обществената опасност на извършеното от подсъдимия деяние е явно незначителна. Изводите на въззивната инстанция в посочения смисъл са правилни, а решението му да приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК като признае подсъдимия за невиновен и го оправдае, е изцяло законосъобразно. Не е допуснато нарушение на материалния закон, поради което настоящият съдебен състав не намира основание за уважаване на искането за възобновяване на въззивното производство и отмяна на постановената въззивна присъда.

Воден от посочените съображения и на основание чл. 425, вр. с чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на и. ф. главен прокурор за възобновяване на производството по в. н.о. х.д.№ 384/2023 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол и отмяна на въззивна присъда № 2/17.01.2024 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.