Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на С. Й. В. и [фирма]-Р. срещу решение № 162 от 11.03.2013 г., постановено по в. гр. д. № 41 по описа за 2013 г. на Русенския окръжен съд, гражданско отделение. [фирма]-Р. обжалва решението в частите, с които е отменено решение № 1920 от 13.11.2012 г. по гр. д. № 4293 по описа за 2012 г. на Русенския районен съд за отхвърляне на исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за отмяна на уволнението на С. Й. В. и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и е постановено друго решение, с което тези искове са уважени. С. Й. В. обжалва решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за заплащане на 5 286 лв. обезщетение за оставането и без работа за времето от 17.04.2012 г. до 17.10.2012 г.

Касаторът С. В. твърди, че решението на Русенския окръжен съд в обжалваната от нея част е неправилно постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т. 3 на ал. 1 на чл. 280 от ГПК по следните въпроси:

1. Възможно ли е с разпореждането от НОИ-РУ „Социално осигуряване”, [населено място], за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а, ал. 1 от КСО да бъде установен фактът на оставане без работа на работника или служителя, при положение че в него изрично е посочено, че лицето е с регистрация в Агенцията по заетостта?

2. При положение че от страна на работника или служителя е представено копие от трудова книжка и разпореждането от РУ „Социално осигуряване” за отпускане на парично обезщетение за безработица и не е направено възражение от страна на работодателя относно факта на оставане без работа, а само за размера на претендираното обезщетение, следва ли да се приеме за установен фактът на оставане без работа?

Моли да бъде допуснато касационно обжалване по поставените от нея въпроси.

Касаторът [фирма] счита, че решението на Русенския окръжен съд в обжалваните от дружеството части е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи противоречие на решението на Русенския окръжен съд със задължителната практика на ВКС по следните въпроси:

1. Задължена ли е въззивната инстанция да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните при формиране на изводите си по спорния предмет на делото?

2. Може ли съдът да основе своите изводи, изключвайки събраните по делото доказателства и да изненада страните с решението си, с което приема, че макар към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работодателят да не е имал свободни работни места, подходящи за квалификацията на ищцата, същият е действал недобросъвестно, поради което уволнението на ищцата е било незаконно?

3. Безусловно ли е задължението на работодателя по параграф 1 от ДР на Наредбата за трудоустрояването, при условие че той не е имал свободни работни места, подходящи за квалификацията на ищцата към момента на прекратяване на трудовото правоотношение и това обстоятелство е доказано по делото?

4. Кой е моментът, към който следва да се преценява спазено ли е изискването по параграф 1 от ДР на Наредбата за трудоустрояването и съобразно това-законосъобразността на уволнението?

Оспорва жалбата на противната страна. Моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд в обжалваните от него части.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Ищцата С. Й. В. е работила като касиер в отдел „Продажби” в паричен салон „Чародейка”, [населено място] на [фирма]-Р. и е уволнена на основание чл. 325, т. 6 от КТ-когато длъжността е определена за заемане от бременна или от трудоустроен и се яви кандидат, който има право да я заеме. Не се касае за длъжност, която още при сключване на трудовия договор е била отредена за заемане от такива лица. В случая служителката е била назначена на длъжност, която в момента на сключване на трудовия договор с нея е била предназначена за всеки работник или служител, но впоследствие е била определена по реда на чл. 2 и чл. 9 от Наредбата за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност и на бременни работнички и служителки или на майки-кърмачки. Тази хипотеза е уредена в параграф 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за трудоустрояване/приета с ПМС № 72 от 30.12.1986 г., обн. ДВ бр. 7 от 27 януари 1987 г./. Трудовият договор може да бъде прекратен по т. 6 на чл. 325 от КТ, когато е невъзможно работникът или служителят да бъде преместен на друга работа с негово съгласие. Тогава работодателят е длъжен да предложи на работника или служителя друга работа, ако има такава свободна длъжност, подходяща е за неговата професионална квалификация и той се съгласи да я заеме. Ако такава длъжност съществува и работодателят не я предложи на работника или служителя, прекратяването на трудовия договор е незаконно с всички произтичащи от това последици. В този смисъл е трайната практика на ВКС, отразена в решения № 867-03-ІІІ ГО, № 1523-03-ІІІ ГО и № 2284 от 12.01.2007 г. по гр. д. № 946/2004 г. на ІІІ ГО на ВКС. Именно на това основание за незаконосъобразност на уволнителната заповед се е позовала ищцата в исковата молба, посочвайки, че не и е предложена друга подходяща работа. Въззивният съд е разгледал основанието, посочено от ищцата и е констатирал, че длъжността, заемана дотогава от трудоустроеното лице/отчетник измервателни уреди/, се е освободила, била е подходяща за ищцата с оглед изискуемото образование, но не и е била предложена. Затова е уважил исковете за отмяна на уволнението и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Изводите на съда са основани на всички събрани по делото доказателства, на доводите на страните и съответстват на приложимите правни норми. Отказът на въззивния съд да кредитира заключението на експертизата, че не е имало свободна длъжност, е логичен и обоснован с другите доказателства по делото. Ето защо отговорът на първия въпрос на работодателя не може да промени изхода на делото. Вторият въпрос на работодателя също не е от значение за спора, тъй като се базира на превратно тълкуване на изводите на въззивния съд. Обратно на твърдението, съдържащо се във въпроса, в решението е прието, че е

имало

свободно работно място, подходящо за служителката, което работодателят не и е предложил. Служителката е навела това основание за незаконосъобразност в исковата молба, поради което решението не представлява изненада за работодателя. Основният довод на съда не е била злоупотребата с право, а нарушението на параграф 1 от ДР на Наредбата. В третия въпрос на касатора отново се повтаря твърдението му, че не е имало свободно работно място, което се опровергава от данните по делото. След като трудоустроеното лице работи в предприятието на подходяща за ищцата длъжност, преместването му освобождава тази длъжност и работодателят е бил длъжен да я предложи на ищцата. Отговорът на четвъртия въпрос на работодателя, който е даден от въззивния съд, съответства на ясната и ненуждаеща се от тълкуване разпоредба на параграф 1 от ДР на Наредбата. Работодателят е длъжен преди уволнението да предложи на работника или служителя освободеното работно място. След като се касае за своеобразна замяна на лицата, заемащи длъжности в предприятието, е напълно ясно, че длъжността на трудоустроеното лице ще се освободи. Ето защо и четвъртият въпрос на работодателя не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на решението в частите, с които исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ са уважени.

За да отхвърли иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, въззивният съд е приел, че липсват доказателства за оставането на ищцата без работа. Съдът не е обсъдил и преценил представеното още с исковата молба на стр. 14 по описа на Русенския районен съд разпореждане на РУ „Социално осигуряване” от 7.5.2012 г., което е прието по делото с определение от 13.07.2012 г. Следователно от значение за изхода на спора по иска за заплащане на обезщетение за оставането на ищцата без работа е първият поставен от нея въпрос. Въззивният съд е игнорирал разпореждането и по този начин мълчаливо е отказал да го зачете като доказателство за оставането на ищцата без работа. Ето защо решението на въззивния съд в обжалваната от ищцата част по първия и въпрос противоречи на представеното към изложението на ищцата решение № 517 от 8.07.2010 г. по гр. д. № 335/2009 г. на ІV ГО, според което доказването на вредата/оставането без работа/, може да стане с всички доказателствени средства, включително и удостоверение от Бюрото по труда. Затова в обжалваната от ищцата част решението на Русенския окръжен съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по първия въпрос, поставен в нейното изложение. Въззивният съд не е обсъждал становището на работодателя при формирането на извода си за неоснователност на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, поради което вторият въпрос на ищцата не е от значение за изхода на спора и по него не следва да бъде допускано касационно обжалване.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на

решение № 162 от 11.03.2013 г., постановено по в. гр. д. № 41 по описа за 2013 г. на Русенския окръжен съд, гражданско отделение, в частта, с която е потвърдено решение № 1920 от 13.11.2012 г. по гр. д. № 4293 по описа за 2012 г. на Русенския районен съд за отхвърляне на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, предявен от С. Й. В. против [фирма]-гр. Р., за заплащане на 5 286 лв. обезщетение за оставането и без работа за времето от 17.04.2012 г. до 17.10.2012 г.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване

на решение № 162 от 11.03.2013 г., постановено по в. гр. д. № 41 по описа за 2013 г. на Русенския окръжен съд, гражданско отделение, в частите, с които е отменено решение № 1920 от 13.11.2012 г. по гр. д. № 4293 по описа за 2012 г. на Русенския районен съд за отхвърляне на исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за отмяна на уволнението на С. Й. В. и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и е постановено друго решение, с което тези искове са уважени.

Делото

да се докладва на Председателя на отделението за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: