О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2170

гр. София, 14.07.2023 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

А. К.

като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д.№ 2486 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Обжалвано е определение № 146 от 22.03.2023г. постановено по ч. гр. д. № 66/2023г. на Монтански окръжен съд, с което е потвърдено определение от 23.09.2022г. по гр. д. № 374/1999г. на Видински районен съд, с което е оставено без уважение искането за възобновяване на производството по извършване на съдебна делба.

Срещу въззивното определение са подадени частни касационни жалби и от двете страни по спора - М. В. М., чрез пълномощник адв. М. Т. и В. М. П., чрез пълномощник М. К.. В двете жалби се излагат идентични оплаквания за недопустимост, алтернативно неправилност на обжалваното определение. Спорде жалбоподателите съдът се е произнесъл по друг правен спор, а не по подадената молба по чл. 349, ал. 6 ГПК, което според тях е достатъчно за недопустимост на определението.В изложенията на основанията за допускане на касационно обжалване, които са идентични, се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и очевидна неправилност. Поставени са правни въпроси, които обобщени се свеждат до това: а/ дали съдът е задължен служебно да се произнесе относно нищожността и недопустимостта на обжалваното определение; б/ може ли съдът да прекрати делото за делба във втората фаза на база влязло в сила определение, с което се прекратява делбеното производство поради неизпълнение на указания, при положение, че възлагателното решение е обезсилено по право, съсобствеността не е ликвидирана и втората фаза на производството е висяща; в/ може ли да се заведе втори иск за делба на същия имот, след като има влязло в сила решение за приключила първа фаза на делбеното производство и възлагателното решение е обезсилено по право. Считат, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и Тълкувателни решения, които прилагат. Поддържат също, че така поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, ако съдът приеме, че посочената практика е неотносима по поставените въпроси. Очевидната неправилност обосновават с наличието на видимо тежко нарушение на закона, процесуалната и материалната правна норма, която е приложена в противоположен смисъл, който не съответства на нормата на чл. 349, ал. 6 ГПК, както и с явна необоснованост.

Частните касационни жалби са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани лица срещу подлежащи на обжалване съдебни актове.

Въззивният съд е установил, че производството по гр. д. № 374/1999г. на Видински районен съд е по съдебна делба между В. М. П. и М. В. М. на 1/2 ид. ч. от поземлен имот и първи етаж от къща в [населено място]. Делбата е допусната с влязло в сила решение от 12.11.1999г. при квоти 3/4 за първи и 1/4 за втория съделител. С влязло в сила решение № 12/10.01.2001г. на основание чл. 288, ал. 2 /отм./ ГПК имотът е поставен в дял на В. П. срещу задължение за заплащане на уравнение на дела от 5 825 лева. Възлагателното решение е влязло в сила на 08.07.2003г. и в 6-месечния срок не е изплатена сумата за уравнение на дяловете. С решение от 05.04.2005г. е прогласено за настъпило по право обезсилване на възлагателното решение. Междувременно, с нотариален акт от 08.10.2004г. В. П. е продал имота на трето лице. Производството по извършване на делбата е било възобновено, като е бил предявен и иск по чл. 76 ЗН от М. М., конституиран е приобретателя, но производството по този иск впоследствие е прекратено.

Въззивният съд е посочил, че по делото са извършени редица процесуални действия и са постановявани много на брой и с различно съдържание съдебни решения от различни инстанции; страните са обжалвали постановените актове, в продължителен период от време делото се е намирало в различни инстанции. Постановените актове съдът е счел за неотносими към подадената жалба срещу конкретното определение. Предмет на разглеждане е искането на В. М. П. от 01.11.2019г. с посочено правно основание чл. 349, ал. 6 ГПК за възобновяване на производство и одобряване на постигната спогодба между двамата съделители, с която да се ликвидира съсобствеността. Тази молба първоинстанционният съд е оставил без уважение с определението си от 23.09.2022г., като се е мотивирал с наличието на влязло в сила определение от 14.05.2012г., с което производството по гр. д. №374/1999г. е прекратено и исковата молба е върната.

Монтански окръжен съд е констатирал, че сред редицата постановени актове по делото е разпореждане от 06.04.2012г., с което исковата молба е оставена без движение и е указано на ищеца в седмодневен срок да впише същата в Службата по вписванията при Видински районен съд. Поради неизпълнение на това указание с определение от 14.05.2012г. исковата молба е върната и производството по извършване на съдебна делба по гр. д. №374/1999г. на Видински районен съд е прекратено. Това определение е съобщено на страните и е влязло в сила (подадената срещу него частна жалба на В. М. П. е върната поради неотстранени нередовности). Въз основа на това съдът е счел, че след като производството по делото е прекратено с влязло в сила определение, то не може да бъде възобновено. Затова е потвърдил акта на Видински районен съд.

При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав счита, че такива са налице. От значение за изхода на производството е вторият формулиран правен въпрос, доуточнен от съда така: подлежи ли на прекратяване производството по съдебна делба във фазата по извършването й поради неотстранени нередовности на исковата молба и пречка ли е такова прекратяване за възобновяване на производството по извършване на делбата.

В практиката по Определение № 129 от 14.03.2012г. по ч. гр. д. № 100/2012г. на І г. о. се приема, че делбеното производство, когато то се намира във втората си фаза, не може да бъде прекратено на основание чл. 231 ГПК, (чл. 224 ГПК/отм./) поради бездействие на страните в шестмесечен срок да поискат възобновяването му. С такова прекратяване съделителите биха били лишени от правото си на делба. Затова в такава хипотеза производството не се прекратява, а делото се счита предадено в архив съгласно чл. 60, ал. 2 от Правилника за администрацията на съдилищата (69, ал. 2 от отменения Правилник за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища) и по-нататъшен ход му се дава след постъпване на искане за възобновяването му. В същия смисъл, а именно, че при заявено оттегляне на иска за делба във втората фаза делото не се прекратява, а се предава в архив е Определение № 154 от 31.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4432/2017 г., II г. о. Посочените разрешения са сходни, но не се отнасят конкретно за случай като настоящия. Поради това касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Целта на делбеното производство е да се прекрати съществуваща съсобственост. След влизане в сила на решението по допускане на делбата, с което се установява наличието на съсобственост между съделителите и техните дялове, производството не може да бъде прекратявано поради нередовности на исковата молба за делба, както и поради неизпълнение на указания за вписването й. Производството във втората фаза на делбата става недопустимо и подлежи на прекратяване ако настъпи нов факт, водещ до прекратяване на съсобствеността - погиване на делбения имот, отчуждаването на имота от съделителите и др. подобни. Съдът е длъжен да отчете правните последици на такъв факт и ако между съделителите вече не съществува съсобственост, да прекрати производството във втората фаза на делбата. В този смисъл е практиката по Решение № 387 от 29.09.2010г. по гр. д. № 439/2009г. на ІІ г. о., Решение №58 от 27.04.2016г. по гр. д. № 6249/2015г. на ІІ г. о. Постановеното определение за прекратяване на делбеното производство във втората фаза, без да е настъпило прекратяване на съсобствеността, има значение на предаване на делото в архив по реда на чл. 60, ал. 2 от Правилника за администрацията на съдилищата. Това означава, че производството може да бъде възобновено по искане на всеки от съделителите.

Предвид горното разрешение обжалваното определение се явява неправилно и следва да бъде отменено. На отмяна подлежи и потвърденото с него определение на районния съд. Извършеното през 2012г. връщане на исковата молба за делба поради неизпълнение на указанието за вписването й, дадено при наличие на влязло в сила решение по допускане на делбата, не прекратява съсобствеността и затова следва да бъде приравнено по последици на предаване на делбеното дело в архив, предвидено в чл. 60, ал. 2 от Правилника за администрацията на съдилищата в хипотеза на невнасяне на разноски за експертизи за оценка на имотите. За изваждане на делото от архив и продължаване на производството е достатъчно да бъде направено искане от някоя от страните, каквото в случая е налице. Затова следва да се уважи искането на В. М. П. за възобновяване на производството по извършване на делбата и делото да се върне на първата инстанция за продължаване на процесуалните действия.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 146 от 22.03.2023г. постановено по ч. гр. д. № 66/2023г. на Монтански окръжен съд по частните жалби на М. В. М. и В. М. П..

ОТМЕНЯ посоченото определение и потвърденото с него определение от 23.09.2022г. по гр. д. № 374/1999г. на Видински районен съд, с което е отказано възобновяване на производството и вместо него постановява:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д. №374/1999г. на Видински районен съд по извършване на съдебна делба между М. В. М. и В. М. П..

Връща делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: