О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2172

гр. София, 14.07.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 212/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Пиринплод“ АД, със седалище и адрес на управление в Благоевград, чрез пълномощника адвокат Н. К., срещу въззивно решение № 1208/10.10.2022 г. по гр. д. № 1390/2022 г. по описа на Апелативен съд – София. Поддържат се оплаквания, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставят се следните въпроси: 1. Отразяването на недвижим имот в баланса на преобразуващото се държавно предприятие и на преобразуваното дружество необходимо ли е, за да се обоснове прилагането на чл. 17а ЗППДОбП (отм.), респ. чл. 1, ал. 1 от Постановление № 201 на МС от 25.10.1993 г., и да настъпи вещнотранслативният ефект относно съответния недвижим имот в полза на преобразуваното търговско дружество; 2. Разпоредбата на чл. 17а ЗППДОбП (отм.) изисква ли дворното място (имуществото), предоставено за стопанисване или управление на държавно предприятие, да е заплатено на Републиканския бюджет. Отбелязването в акт за държавна собственост, че „стойността на дворното място се дължи на Републиканския бюджет“ води ли до извода, че не е осъществен фактическият състав по чл. 17а ЗППДОбП (отм.), респ. чл. 1, ал. 1 от Постановление № 201 на МС от 25.10.1993 г.,...