Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Производството е образувано по жалба на А. Г. С. против заповед № РД-15-19 / 06.01.2012 г. на министъра на земеделието и храните, с която служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради получаване на възможно най - ниската оценка при атестиране. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е нищожна, като издадена от некомпетентен орган, а по същество - незаконосъобразна, тъй като оценяването е извършено формално, крайната оценка не съответства на тази от междинната среща, на която не са дадени препоръки към работата на служителя и не е обсъдено депозираното от последния възражение. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът - министърът на земеделието и храните оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена.

Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното:

Жалбоподателят Стоянов е назначен на длъжност младши експерт с ранг ІV младши в отдел „Дейности по опазване на земеделските земи” в главна дирекция „Земеделие, гори и поземлени отношения” в Министерство на земеделието и храните. Заеманата от жалбоподателя длъжност е пряко подчинена на началника на отдела, а началникът на отдел „Дейности по опазване на земеделските земи” е непосредствено подчинен на главния директор на дирекцията.

За установяване на равнището на професионална квалификация на служителя Стоянов е атестиран за периода 01.12.2010 г.- 30.11.2011 г. Съставен е работен план, проведени са междинна среща на 04.07.2011 г. и заключителна среща на 30.11.2011 г., след която е определена общата оценка за изпълнение служебните задължения. Оценяването е извършено от началника на отдел „Дейности по опазване на земеделските земи” в съответен формуляр, в който са отбелязани работния план, изискванията към служителя, периодичните коментари и констатации на оценяващия ръководител и оценките по отделните показатели, датите на междинната и заключителна срещи (удостоверени с подписите на оценяващия и оценявания), определената обща оценка за периода, както и становището на контролиращия ръководител (в случая това е главният директор на главна дирекция „Земеделие, гори и поземлени отношения”) от 08.12.2011 г. след получаване на оценката. Въз основа на направените за периода на атестирането констатации оценяващият ръководител определя на жалбоподателя най–ниската обща оценка за изпълнение на служебните задължения „5 - неприемливо изпълнение”.

Оценката е оспорена от Стоянов с възражение от 05.12.2011 г., което не е прието от контролиращия ръководител и така оценката става окончателна (формуляр по възражението за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността от 08.12.2011 г.).

След получаване на окончателната оценка, която е най-ниската възможна при атестиране и доклад на главния директор на главна дирекция „Земеделие, гори и поземлени отношения” в този смисъл, е издадена заповед № РД-15-9/ 06.01.2012 г., предмет на оспорване, с която служебното правоотношение на жалбоподателя Стоянов е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Заповедта е подписана от заместник - министъра на земеделието и храните, който на посочената дата замества титуляра съгласно заповед № РД - 09-5/ 06.01.2012 г.

При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице, чиито права са пряко засегнати от акта, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108 от ЗДСл орган. Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 5 от Закона за администрацията (ЗА) министърът на земеделието и храните е орган по назначаването на държавните служители в министерството. В случая обстоятелството, че заповедта е подписана от заместник – министър не води до нищожност на акта, тъй като заповедта е издадена на 06.01.2012 г., когато заместник – министърът изпълнява функциите на министъра по време на отсъствие на последния въз основа на изрична заповед. За разлика от делегирането на конкретни правомощия, уредено в чл. 26, ал. 2 от ЗА, заместването изисква през времето, през което заместникът е овластен да замества титуляра, същият да изпълнява правомощията на органа в пълен обем, като всички предприети действия се считат за извършени от името на компетентния орган. Това разбиране се налага от спецификата на длъжността „заместник - министър”, от необходимостта от непрекъснато функциониране на администрацията и следва от изричната възможност, предвидена в чл. 5, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните, според който функциите на министъра в негово отсъствие от страната или когато ползва законоустановен отпуск, се изпълняват от определен със заповед за всеки конкретен случай заместник-министър. Поради това съдът приема, че оспореният административен акт не е нищожен, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни.

Заповедта е издадена в предвидената в чл. 108 от ЗДСл писмена форма и съдържа посочените в нормата реквизити.

Въпреки това заповедта следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправни норми, които опорочават определената обща оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 2 от ЗДСл държавният служител се атестира ежегодно по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности. Атестирането се извършва на три етапа, като съдържанието на същите, както изготвянето и целите на работния план и общата оценка са подробно регламентирани с разпоредбите на чл. 11- 14 от НУРАСДА отм. . Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и професионалната компетентност на служителя за целия период на атестиране и да намери отражение в съответния формуляр по образец (чл. 24, ал. 1 от НУРАСДА отм. .

В случая в нарушение на цитираните по–горе разпоредби от наредбата представеният формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността, независимо че формално регистрира съобразяване с всички етапи от процедурата, не отразява общото изпълнение на работния план и професионалната компетентност на служителя за оценявания период. В противоречие с нормата на чл. 12, ал. 2 и ал. 4 от НУРАСДА отм. в работния план са възпроизведени задълженията на служителя по длъжностна характеристика (участие в комисии; изготвяне на становища във връзка с дейността; оценки на земеделските земи, върху които е извършено строителство и проекти за наказателни постановления) и са включени общо формулирани задължения по точно и ефективно прилагане на ЗОЗЗ и ЗСПЗЗ и подзаконовите нормативни актове, а не са определени конкретни, измерими, постижими, ориентирани към резултати и определени във времето цели, както и изисквания към изпълнението, които служителят следва да реализира през периода. Посоченото нарушение е съществено, тъй като липсата на работен план, съставен съгласно изискванията на наредбата, опорочава следващите етапи от процедурата по атестиране – не е възможна преценка на реализирането на целите на междинната среща, както и на заключителната.

Констатираните нарушения при съставянето на работния план се отразяват и върху показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 16 от НУРАСДА отм. , първият, от които е степента на реализация на целите в работния план, а вторият – степента, в която са постигнати изискванията към изпълнението на преките задължения, определени в длъжностната характеристика. Освен това анализът на компетентностите на служителя не е съобразен с изискванията на чл. 20 от НУРАСДА отм. , а е заменен от декларативни изводи за липса на умения за анализиране на проблемите и за ориентиране в тяхната структура и правилно аргументиране на предложенията; липса на умения за планиране и изпълнение на текущата работа по начин, осигуряващ възможно най-добър краен резултат; липса на умения за работа в екип и за ползване опита на колегите; липса на умения за предаване на добре структурирана писмена информация и предлагане на становища без ясни и убедителни аргументи; непълноти в знанията и уменията, необходими за успешното изпълнение на длъжността и недостатъчно добро използване на наличните знания и умения. Като мотиви на оценката е посочено също, че проектите за наказателни постановления се изготвят със закъснение и служителят се справя трудно със задълженията по длъжностната характеристика - пропуски, които биха могли евентуално да бъдат основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на служителя. Описаните нарушения на изискванията на чл. 16 и чл. 20 от НУРАСДА отм. са съществени тъй като опорочават изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 25, ал. 1 от наредбата и чл. 76, ал. 3 от ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван с оглед обективно установени факти и обстоятелства – същата не отразява изпълнението на целите и задачите, както и демонстрираните от служителя професионални качества и способности за оценявания период, а съдържа общи фрази и констатации за нарушения на служебните задължения, които не се включват в целите на атестирането, регламентирани в чл. 1, ал. 2 от НУРАСДА отм. , свързани с установяване равнището на професионална квалификация, подобряване дейността на съответното административно звено, определяне на справедливо възнаграждение на служителя, подобряване на професионалната компетентност и на работните взаимоотношения.

Освен това крайната оценка не се обосновава от констатациите на оценяващия ръководител за първата половина от периода на оценяване, направени на междинната среща. Във формуляра за междинната среща е посочено, че оценяваният изпълнява поставените задачи, залегнали в работния му план и е необходимо „да обърне внимание за по-бързото решаване на проблемите”. При липсата на конкретни забележки и препоръки, отправени към служителя на междинната среща, крайната оценка за неприемливо изпълнение на длъжността, незадоволителни знания и умения и несправяне със служебните задължения очевидно се разминава с оценката за професионалните качества и компетентност на служителя за периода до междинната среща, а следователно не отразява обективно и цялостно изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван.

Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че получената от служителя обща оценка при атестирането като съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби не обосновава прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването. Следователно изискванията на цитирания текст за прекратяване на служебното правоотношение не са изпълнени, поради което издадената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

С оглед изложеното, направеното искане, доказателствата за действително направени разноски и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Министерство на земеделието и храните следва да заплати на жалбоподателя сумата 800.00 лв. разноски по делото.

По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

заповед № РД-15-9 / 06.01.2012 г. на министъра на земеделието и храните. ОСЪЖДА

Министерство на земеделието и храните, гр. С., бул. „Хр. Ботев” № 55 да заплати на А. Г. С. от гр. С., ж. к. „С. Т.”, бл. 326, вх. Б, ап. 40, ет. 6 сумата 800.00 (осемстотин) лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните. Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ И. Д.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. М./п/ Е. М.

М.М.