Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от

директора на дирекциа "ОУИ", гр. В., при ЦУ на НАП, срещу частта от решение № 1697/11.12.2008 г. по ахд № 219/2008 г. на Административен съд - Варна, с която е изменен РА №1800567/19.10.2007 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 928 - А/17.12.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. В., при ЦУ на НАП, като е определен размера на осигурителните вноски за ДОО, ЗЗО, ДЗПО -УПФ по КСО и лихвите за забава за периода 01.01.2003 г. -31.12.2003 г. и е отменен РА в частта над тези суми. Касаторът поддържа в бланкетна касационна жалба, че решението е неправилно - материалнопрвно незаконосъобразно и в допълнителни писмени бележки излага доводи, че при определяне размера на дължимите осигурителни вноски неправилно е кредитирано заключението на вещото лице, иска отмяна на решението и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационна жалба - Й. Т. Й., действащ като ЕТ "Й. Й.", гр. Р., не взима становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел за установено, че с процесния РА на едноличния търговец в съответствие с цитираните в него правни основания са установени осигурителни вноски за довнасяне - а именно чл. 7, ал. 1 и 2 КСО и чл. 113 КСО, чл. 40, ал. 1, т. 1, б "в" от ЗЗО и чл....