Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ).

Образувано е по касационна жалба на “Н. Т.” ООД – със седалище в гр. Т., подадена чрез адв. Б. Каменова против решение № 1651/05.12.2008 г. на Варненския административен съд, (ВАДмС), Първо отделение, ХІ състав, постановено по адм. д. № 2435 по описа за 2008 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 08 - 800043/16.06.2008 г. на ТД на НАП гр. Д., в частта,

потвърдена с решение № 475/18.08.2008 г. на зам. директора на дирекция „ОУИ” – гр. В., с която на жалбоподателя са определени данъчни задължения по ЗДДС за м. 12.07 г. в размер на 2 322, 28 лв. и лихва в размер на 147, 38 лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит в размер на 10 181, 83 лева. С обжалваното решение в полза на Д „ОУИ” – гр. В. е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 188 лева. В касационната жалба се сочат отменителни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост. Касаторът счита, че съдът не е изложил убедителни мотиви по направеното възражение, според което за да се ползва от правото на данъчен кредит получателят трябва да разполага с документа по чл. 131 от ЗДДС, съгласно чл. 71, т. 6 от същия закон и чл. 18, параграфи 1 и 2 от Шестата директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите – членки относно данъците върху оборота. В този смисъл касаторът се позовава на решение на СЕО от 29.04.2004 г. по дело С – 152/02, пето отделение, Terra Baubedauedarf – Nandel Gmbh против Finanzamat Osterholz – Scharmbeck. В глава...